St. Kl.Ohridski Logo



Зографско евангелие

Описание      Публикации      Образци от ръкописа      Образци от текста
Кратко описание

Един от най-старите старобългарски паметници, които са оцелели до наши дни. Написано е върху пергамент с глаголица навярно към края на Х в. или през първата половина на XI в. Наречено е по името на Зографския манастир в Света гора, чието притежание е било. През 40-те г. на XIX в. за съществуването му са знаели Неофит Бозвели, Антун Миханович (австрийски консул в Цариград, който през 1843 посещава Света гора) и Виктор И. Григорович, който през 1844 също е бил в Света гора и чрез Неофит Бозвели се е мъчил да вземе и да отнесе със себе си ръкописа. През 1860 българското монашеско братство връчва паметника на П. И. Севастианов като дар за руския император Александър II (1855-1881). Евангелието е било предадено в Императорската публична библиотека в Санкт Петербург (дн. Российская национальная библиотека), където се намира и сега (сигнатура: глаг. 1).

Първоначално Зографското евангелие съдържало пълния текст на четиримата евангелисти. Писано е с две мастила. Едното е тъмно, с кафеникав оттенък, а другото е светлокеремидено. С тъмно мастило са написани евангелският текст и съдържанието на евангелието от Лука (заглавията на Амониевите глави от Лука пред евангелието от Лука). С червено мастило са написани заглавията на всички Амониеви глави вътре в текста (заглавията са поместени в горното и долното поле на страниците). В самия евангелски текст с червено мастило са написани и първите няколко думи от началото на всяка Амониева глава, а също и всяка първа буква от главите по Евсевиевия канон. Евсевиевият канон (указанията за успоредните места в евангелския текст) е поместен в лявото поле на страниците. Имената на евангелистите и означенията на главите са с тъмно мастило, а означенията за канона са по правило с червено мастило. Вероятно в началото на З.е. са били поместени и таблиците на Евсеевия канон. В сегашния си вид З.е. съдържа текста на четиримата евангелисти - от Матей 3:11 до края на Йоан. Началото и отделни вътрешни листове на ръкописа са изгубени. От първоначалния старобълг. текст са оцелели 272 л.

Липсват Мт 1-3:10, 9:12-21, Мр 3:30-4:11, 16:14-20, Лк 4:5-27, 13:28-14:2, 24:30-44, Йоан 3:12-35, 17:12-24, 20:3-27. От текста на Матей много отдавна (още в края на XI в. или в началото на XII в.) е изчезнала една цяла тетрада (от гл. 16:19 до 24:20). Този текст е бил допълнен към началото на XII в.от по-нов глаголически преписвач, който е използувал за писане пергамента на друго, по-старо глаголическо евангелие. Ето защо вмъкнатата тетрада на Зографското евангелие е палимпсест - под по-новия глаголически текст личат отделни глагoлически букви от по-старо четириевангелие, което е било изтрито, за да се запише попълващият текст. Той съдържа Мт 16:19-17:5 и 17:23-24:20, т.е. и във вмъкнатата част има изпаднал лист. С други думи, Зографското евангелие съдържа три глаголически и един кирилски текст. Единият глаголически текст е основният (272 л.), другият глаголически текст (16 л.) се намира във вмъкнатата тетрада, а третият глаголически текст, който едва се вижда с невъоръжено око, се намира в палимпсестовите листове на вмъкнатата тетрада (засега са разчетени, и то не изцяло, само 6 от всичко 30 палимпсестови страници; разчетените откъси са част от четириевангелие - Мт 18-24. След глаголическия евангелски текст в края на паметника през XIII в. е бил добавен кирилски синаксар (16 л.).

През среднобългарската епоха първоначалният текст на Зографското евангелие е бил преправян и допълван от множество по-късни глаголичееки и кирилски редактори. Глаголическите прпписки се отнасят най-вече към евангелските откъси, които са се чели на големите църковни празници (Рождество Христово, Благовещение, Възкресение). Две кирилски нриписки на л. 83б и л. 224б съдържат български народни имена от втората половина на XII в. или началото на XIII в. Най-много преправки произхождат от неизвестен кирилски редактор от XIII в., който е сверил глаголическия текст с някакво друго виз. или среднобълг. евангелие и е запълнил пропуските на първия преписвач. Друг по-нов кирилски преписвач от XIII в., който нарича себе си "Иоан грешний йерей" (кирилска приписка на л. 288), е нанесъл с червено мастило по полетата на ръкописа евангелските глави (по Евсевий) и е отбелязал празниците, на които се четат евангелските откъси от отделните страници.

Украсата на по-стария текст се състои от три заставки и три главни букви в началото на евангелията от Марко, Лука и Йоан (л. 84, л. 131, л. 225). В началото на по-новия кирилски синаксар също има отделна заставка. ...

По своите палеографски особености З.е. се отнася към т.нар. обла (кръгла) глаголица. Малко по-ъглести (четвъртити) букви има само в допълващата част (л. 41-57 в сегашния ръкопис). Висящо е само писмото на заличения глаголически текст от палимпсестовата част. Външният вид на буквите в З.е. е най-сходен с външ-ния вид на буквите в Асем. ев. Еван-гелският текст е написан със сравни-телно дребен почерк, но още по-дребен е почеркът на Евсеевия канон. А трите заставки (към евангелията на Марко, Лука и Йоан) са написани с по-едри букви, чието начертание не е толкова старинно, колкото на едрите букви в Клод. сб. Главните букви са сравнително слабо уголемени, а някъде се отличават само по червеното мастило, с което са написани. Употребяват се пре-димно в началото на отделните глави (по Евсевий). Когато са в началото на реда, те обикновено са изнесени в лявото поле.

Като основен старобълг. паметник З.е. е било проучвано многократно. Първото описание е било направено от В. И. Григорович („Очерк путешествия по Европейской Турции". М., 1877, с. 58-61). Още през 1856 И. И. Срезневски издава части от него (Йоан: 1:1-17, Мр 1:1-8, 16:1-8) в кирилска транслитерация по препис, който му е бил доставен от българина К. Петкович. През 1857, докато се е намирало в Света гора, З.е. е фотографирано от П. И. Севастианов. По снимките на Севастианов през 1859 В. Ханка издава с глаголически букви текста от л. 62б-63, 66б-67 (Мт 25:29-40; 26:34-35). През 1863, когато ръкописът е вече в Санкт Петербург, Срезневски издава наново отделни откъси с глаголически и кирилски букви. През 1879 целият текст на З.е. (без синаксар? и палимпсестовите части) е отпечатан в кирилска транслитерация от В. Ягич в образцово за времето си издание, което е запазило високите си научни качества и до днес.

Отделни пропуски и грешки в изданието на Ягич посочва Н. К. Грунски, стотици допълнения и поправки публикува в специална студия през 1961 Л. Мошински. През 1971 са отпечатани и разчетените откъси от палимпсестовата част на паметника. Снимки от паметника през различно време и на различни места публикуват В. Ягич (литографско копие), Л. Гайтлер, Н.К. Грунски, Н. М. Карински, И. Огиенко, П. А. Лавров, Мошински и др. Ръкописът е изследван многократно. С отделни езикови (главно фонетични) особености се занимава през 1876 Ягич. Съотношението между различните типове аорист в З.е. е разгледано от О. Видеман. В редица свои студии през 20-те г. Н. Ван Вейк си поставя за цел да докаже, че във втората част на текста (у Лука и особено у Йоан) има по-древни езикови черти, отколкото у Матей и Марко. С част от изводите на Ван Вейк не е съгласен Й. Курц, който прави критична оценка на извършеното преди него и изнася нови факти и подробности. По-друга насока имат изследванията на Мошински през 60-те г. Авторът се стреми да открие в ръкописа типично апракосевангелска част, която от езиково гледище е по-стара, и типично четириевангелска част, която от езиково гледище е по-нова. Мошински замисля и цялостно, най-подробно езиково изследване на З.е., от което досега е обнародвана само първата част. Работите на Ван Вейк, Курц и Мошински съдържат подробни и добре систематизирани статистически сведения във връзка със засегнатите езикови въпроси. Палеографските особености на З.е. в сравнение с другите старобълг. глаголически ръкописи се посочват в общите ръководства по глаголическа палеография на Ягич и Й. Вайс. Най-главните езикови особености на З.е. се изтъкват в граматиките на Ван Вейк (фонетика) и П. Дилс (графика и морфология). Лексикалните особености могат да се проследят по разночетенията, които Ягич прилага към изданието на Мар. ев.

проф. Иван Добрев

(Публикувано със съкращения. За пълния текст виж Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 1. София, 1985, 734-740).

Публикации:
  • Срезневский И. И.Исследования о древних памятниках старославянской литератури. СПб., 1852, 86 с.;
  • Срезневский И. И. Известие о глаголическом четвероевангелии Зографского монастыря. ИИАН по ОРЯС, 4, 1855 - 1856, с. 369-377;
  • Ганка В. Начала священного языка славян. Прага, 1859, 48 с.;
  • Срезневский И. И. Из обозрения глаголических памятников.Известия императорского археологическото общества, 4, 1863, 2, с. 93 - 119;
  • Срезневский И. И. Календарные приписки кириллице в глаголических рукописях. 2. Из Зографското евангелия. В: Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. СПб., 1875 (СОРЯС, 1, 1867, 6, с. 69-76);
  • Jagic, V. Studien über das altslovenisch-glagolitische Zographos-Evangelium. Archiv für slavische Philologie, 1, 1876, 1-55; 2,1877, р. 201 -269;
  • Leskien, А. Zograph. Evang. Marc. 1.6. Archiv für slavische Philologie,2, 1877, р. 191-192;
  • Jagic, V.Quattor evangeliorum Codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus.Berolini, 1879, 224 р. (фотот. изд. Graz, 1954);
  • Geitler, L.Die albanesischen und slavischen Schriften. Wien, 1883, 213 р.;
  • Wiedemann, O. Beiträge zur altbulgarischen Konjugation. St. Petersburg, 1886, 157 рp;
  • Каринский Н.Хрестоматия по древне-церковно-славянскому и русскому языкaм. 1. Древнейшие памятники. СПб., 1904, 229 с.;
  • Грунский Н. К Зографскому евангелию. СОРЯС, 83, 1907, 3, с. 1-51;
  • Leskien, A. Die Vokale Ъ, Ь in den Codices Zographensis und Marianus. Archiv für slavische Philologie, 27, 1905, 321-349;
  • Ягич В. Глаголическоe письмо. В:Энциклопедия славянской филологии. 3., СПб., 1911, с. 51-262;
  • Van Wijk, N. О рrоtоtурiе cerkiewnos&lstroke;owiańskiego Codex Zogphensis. RS, 9, 1921, 1-14;
  • Ван-Вейк Н. Еще раз о Зографском четвероевангелии. Slavia, 1, 1922, 215-218;
  • Кurz, J. Několik poznámek k staroslovanskému ĉetveroevangeliu Zografskému. LF, 50, 1923, 229 - 232;
  • Van Wjik, N. Zu den altbulgarischen Halbvokalen. 4. Der Umlaut der Halbvokale im Codex Zographensis.Archiv für slavische Philologie, 39, 1925, 15 - 43;
  • Лавров П.Кирило та Методiй в давньо-слов'янському письменствi.Ки&idia;в, 1928, 340-342;
  • Огiенко Iв.Пам'ятки старо-слов'янсько&idia; мови Х - XI вiкiв. Варшава, 1929, 494 с.;
  • Кurz, J. K Zografskému evangeliu.Slavia, 9, 1930, 683-696; 11, 1932, 385-424;
  • Van Wijk, N.Geschichte der altkirchenslavischen Sprache.Berlin und Leipzig, 1931.
  • Diles, P. Altkirchenslavischen Grammatik. Bd. 1. Heidelberg, 1932, 8;
  • Гранстрем Е. Э. Описание русских и славянских пергаменных рукописей.Ленинград, 1953, с. 77 (глаг. 1);
  • Moszyńsky, L. Ze studiów nad rękopisem kodeksu Zografskiego. Wrocław, 1961;
  • Moszyńsky, L. Warstwy jeęzykowe w Kodeksie Zografskim. In: Z polskich studiów sławisycznych, 2, 1963, 237-265;
  • Добрев Ив. Към въпроса за прототиповете на старобългарския глаголически тетраевангелски текст Соdex Zographensis. БЕ, 17, 1967, 2, с.144 - 146;
  • Илчев П. Към първоначалното състояние на глаголическата графическа система. ЕЛ, 24, 1969, 5, 29- 39;
  • Galabov, Iv. Onomastisches aus dem Zographensis. In: Serta slavica in memoriam Aloisii Schmaus. Muänchen, 1971, 171-178;
  • Добрев Ив. Палимпсестовите части на Зографското евангелие. - ККФ 2, 157 - 164; Добрев И в. Къде е писано Зографското евангелие и странствувало ли е то из западнославянски земи. БЕ, 22, 1972, 6, 546-549;
  • Moszyńsky, L. Jězyk Kodeksu Zografskiego. 1. Wrocław, 1975, 287.
  • Moszyńsky, L. Kanony Eusebiusza w glagołskim rękopisie Kodeksu Zografskiego. Slovo, 25-26, 1976, 77-119.
  • Загребин, В. М. О происхождении современного оклада Зoграфского евангелия. Palaeobulgarica, 2, 1978, 1, 66-73.
За палимпсеста
Образци от ръкописа:
Codex Zographensis, f. 131r       Codex Zographensis, f. 84r       Codex Zographensis, f. 225r

Codex Zographensis, f. 43v       Codex Zographensis, f. 224v       Codex Zographensis, f. 288v       Codex Zographensis, f. 289r

Образци от текста:
Codex Zographensis1       Codex Zographensis2       Codex Zographensis3       Codex Zographensis2

Oт изданието на Стоян Романски, Старобългарски език в образци.

София, Университетска печатница, 1945 (Университетска библиотека № 267).



Codex Zographensis, Mt. 18       Codex Zographensis, Mt. 20       Codex Zographensis, Mt. 22

Oт изданието Старобългарски текстове. Съставители: Татяна Славова, Иван Добрев

София, Лингва, 1996 (Библиотека Св. Наум", № 1).

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team