|
|
|
|
Зографско евангелиеКратко описаниеЕдин от най-старите старобългарски паметници, които са оцелели до наши дни. Написано е върху пергамент с глаголица навярно към края на Х в. или през първата половина на XI в. Наречено е по името на Зографския манастир в Света гора, чието притежание е било. През 40-те г. на XIX в. за съществуването му са знаели Неофит Бозвели, Антун Миханович (австрийски консул в Цариград, който през 1843 посещава Света гора) и Виктор И. Григорович, който през 1844 също е бил в Света гора и чрез Неофит Бозвели се е мъчил да вземе и да отнесе със себе си ръкописа. През 1860 българското монашеско братство връчва паметника на П. И. Севастианов като дар за руския император Александър II (1855-1881). Евангелието е било предадено в Императорската публична библиотека в Санкт Петербург (дн. Российская национальная библиотека), където се намира и сега (сигнатура: глаг. 1). Първоначално Зографското евангелие съдържало пълния текст на четиримата евангелисти. Писано е с две мастила. Едното е тъмно, с кафеникав оттенък, а другото е светлокеремидено. С тъмно мастило са написани евангелският текст и съдържанието на евангелието от Лука (заглавията на Амониевите глави от Лука пред евангелието от Лука). С червено мастило са написани заглавията на всички Амониеви глави вътре в текста (заглавията са поместени в горното и долното поле на страниците). В самия евангелски текст с червено мастило са написани и първите няколко думи от началото на всяка Амониева глава, а също и всяка първа буква от главите по Евсевиевия канон. Евсевиевият канон (указанията за успоредните места в евангелския текст) е поместен в лявото поле на страниците. Имената на евангелистите и означенията на главите са с тъмно мастило, а означенията за канона са по правило с червено мастило. Вероятно в началото на З.е. са били поместени и таблиците на Евсеевия канон. В сегашния си вид З.е. съдържа текста на четиримата евангелисти - от Матей 3:11 до края на Йоан. Началото и отделни вътрешни листове на ръкописа са изгубени. От първоначалния старобълг. текст са оцелели 272 л. Липсват Мт 1-3:10, 9:12-21, Мр 3:30-4:11, 16:14-20, Лк 4:5-27, 13:28-14:2, 24:30-44, Йоан 3:12-35, 17:12-24, 20:3-27. От текста на Матей много отдавна (още в края на XI в. или в началото на XII в.) е изчезнала една цяла тетрада (от гл. 16:19 до 24:20). Този текст е бил допълнен към началото на XII в.от по-нов глаголически преписвач, който е използувал за писане пергамента на друго, по-старо глаголическо евангелие. Ето защо вмъкнатата тетрада на Зографското евангелие е палимпсест - под по-новия глаголически текст личат отделни глагoлически букви от по-старо четириевангелие, което е било изтрито, за да се запише попълващият текст. Той съдържа Мт 16:19-17:5 и 17:23-24:20, т.е. и във вмъкнатата част има изпаднал лист. С други думи, Зографското евангелие съдържа три глаголически и един кирилски текст. Единият глаголически текст е основният (272 л.), другият глаголически текст (16 л.) се намира във вмъкнатата тетрада, а третият глаголически текст, който едва се вижда с невъоръжено око, се намира в палимпсестовите листове на вмъкнатата тетрада (засега са разчетени, и то не изцяло, само 6 от всичко 30 палимпсестови страници; разчетените откъси са част от четириевангелие - Мт 18-24. След глаголическия евангелски текст в края на паметника през XIII в. е бил добавен кирилски синаксар (16 л.). През среднобългарската епоха първоначалният текст на Зографското евангелие е бил преправян и допълван от множество по-късни глаголичееки и кирилски редактори. Глаголическите прпписки се отнасят най-вече към евангелските откъси, които са се чели на големите църковни празници (Рождество Христово, Благовещение, Възкресение). Две кирилски нриписки на л. 83б и л. 224б съдържат български народни имена от втората половина на XII в. или началото на XIII в. Най-много преправки произхождат от неизвестен кирилски редактор от XIII в., който е сверил глаголическия текст с някакво друго виз. или среднобълг. евангелие и е запълнил пропуските на първия преписвач. Друг по-нов кирилски преписвач от XIII в., който нарича себе си "Иоан грешний йерей" (кирилска приписка на л. 288), е нанесъл с червено мастило по полетата на ръкописа евангелските глави (по Евсевий) и е отбелязал празниците, на които се четат евангелските откъси от отделните страници. Украсата на по-стария текст се състои от три заставки и три главни букви в началото на евангелията от Марко, Лука и Йоан (л. 84, л. 131, л. 225). В началото на по-новия кирилски синаксар също има отделна заставка. ... По своите палеографски особености З.е. се отнася към т.нар. обла (кръгла) глаголица. Малко по-ъглести (четвъртити) букви има само в допълващата част (л. 41-57 в сегашния ръкопис). Висящо е само писмото на заличения глаголически текст от палимпсестовата част. Външният вид на буквите в З.е. е най-сходен с външ-ния вид на буквите в Асем. ев. Еван-гелският текст е написан със сравни-телно дребен почерк, но още по-дребен е почеркът на Евсеевия канон. А трите заставки (към евангелията на Марко, Лука и Йоан) са написани с по-едри букви, чието начертание не е толкова старинно, колкото на едрите букви в Клод. сб. Главните букви са сравнително слабо уголемени, а някъде се отличават само по червеното мастило, с което са написани. Употребяват се пре-димно в началото на отделните глави (по Евсевий). Когато са в началото на реда, те обикновено са изнесени в лявото поле. Като основен старобълг. паметник З.е. е било проучвано многократно. Първото описание е било направено от В. И. Григорович („Очерк путешествия по Европейской Турции". М., 1877, с. 58-61). Още през 1856 И. И. Срезневски издава части от него (Йоан: 1:1-17, Мр 1:1-8, 16:1-8) в кирилска транслитерация по препис, който му е бил доставен от българина К. Петкович. През 1857, докато се е намирало в Света гора, З.е. е фотографирано от П. И. Севастианов. По снимките на Севастианов през 1859 В. Ханка издава с глаголически букви текста от л. 62б-63, 66б-67 (Мт 25:29-40; 26:34-35). През 1863, когато ръкописът е вече в Санкт Петербург, Срезневски издава наново отделни откъси с глаголически и кирилски букви. През 1879 целият текст на З.е. (без синаксар? и палимпсестовите части) е отпечатан в кирилска транслитерация от В. Ягич в образцово за времето си издание, което е запазило високите си научни качества и до днес. Отделни пропуски и грешки в изданието на Ягич посочва Н. К. Грунски, стотици допълнения и поправки публикува в специална студия през 1961 Л. Мошински. През 1971 са отпечатани и разчетените откъси от палимпсестовата част на паметника. Снимки от паметника през различно време и на различни места публикуват В. Ягич (литографско копие), Л. Гайтлер, Н.К. Грунски, Н. М. Карински, И. Огиенко, П. А. Лавров, Мошински и др. Ръкописът е изследван многократно. С отделни езикови (главно фонетични) особености се занимава през 1876 Ягич. Съотношението между различните типове аорист в З.е. е разгледано от О. Видеман. В редица свои студии през 20-те г. Н. Ван Вейк си поставя за цел да докаже, че във втората част на текста (у Лука и особено у Йоан) има по-древни езикови черти, отколкото у Матей и Марко. С част от изводите на Ван Вейк не е съгласен Й. Курц, който прави критична оценка на извършеното преди него и изнася нови факти и подробности. По-друга насока имат изследванията на Мошински през 60-те г. Авторът се стреми да открие в ръкописа типично апракосевангелска част, която от езиково гледище е по-стара, и типично четириевангелска част, която от езиково гледище е по-нова. Мошински замисля и цялостно, най-подробно езиково изследване на З.е., от което досега е обнародвана само първата част. Работите на Ван Вейк, Курц и Мошински съдържат подробни и добре систематизирани статистически сведения във връзка със засегнатите езикови въпроси. Палеографските особености на З.е. в сравнение с другите старобълг. глаголически ръкописи се посочват в общите ръководства по глаголическа палеография на Ягич и Й. Вайс. Най-главните езикови особености на З.е. се изтъкват в граматиките на Ван Вейк (фонетика) и П. Дилс (графика и морфология). Лексикалните особености могат да се проследят по разночетенията, които Ягич прилага към изданието на Мар. ев. проф. Иван Добрев (Публикувано със съкращения. За пълния текст виж Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 1. София, 1985, 734-740). Публикации:
|
Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team