|
|
|
|
Супрасълски сборникКратко описаниеСупрасълският сборник е старобългарски кирилски паметник от средата на X в., който съдържа жития за месец март и слова за цикъла от Цветница до Томина неделя (неделята след Великден). Това е най-големият старобългарски ръкопис - съдържа 285 добре обработени пергаментни листа. Открит е в Супрасълския манастир, на около 20 километра от гр. Бялисток в Полша, от който носи името си. през първата половина на 19 век, ръкописът все още се намира в манастира и е цял. Проф. М. Бобровски (1785-1848) открива ръкописа през 1823 г. в манастира и на два пъти праща на Б. Копитар части от от него, във връзка с изданието на Клоцовия сборник. Вторият път копитар не връща ръкописа на манастира. когато копитар умира през 1844 г. библиотеката му остава във виена и миклошич успява да издаде тези части през 1851 г. по-късно тази част (118 л.) постъпва в лицея в любляна (по-късно Люблянски университет). Сега се съхранява в университетската библиотека в Любляна със сигнатура Cоd.1. Kор. 2. Друга част от ръкописа днес се съхранява в Националната библиотека във Варшава. Как точно попада в сбирката на библиотеката е неизвестно. През 1939 г., по време на Втората световна война, ръкописът изчезва от библиотеката. Появява се мистериозно през 1968 г. в САЩ и бива откупен и върнат в библиотеката срещу солидна сума. Днес тази част се намира в Националната библиотека във Варшава, отдел "Специални събрания", Nr 21 от събранието на Замойски. Тази часг съдържа 151 л. третата част от паметника днес се съхранява в Санкт Петербург. Тази част съдържа 2 тетради (16 л.) и са откупени през 1856 г. от тогавашния завеждащ ръкописния отдел на Публичната библиотека Атанасий Ф. Бичков (1818-1899) от помещика Стрелбицки. Не е ясно как самият помещик се е снабдил с този фрагмент от ръкописа. Днес ръкописа се намира в същата библиотека под сигнатура Р. П. I. 72. Макар и без начало и без край, Супрасълският сборник е един от най-важните старобългарски ръкописи. Той е най-древният менологий (чети миней) за месец март в славянската и във византийската традиция. Този факт има огромно значение за реконструкцията на структурата и езика на ранните пространни жития преди реформата на Симеон Метафраст, както и за историята на славянската агиография. Този факт прави възможна и реконструкцията на ранния славянски богослужебен календар за месец март. Ръкописът е съставен най-малко от два източника, от които единият е съдържал менологий, а другият е представял триоден панегерик с проповеди по време на Светлата седмица. Подобен състав се открива и във византийски ръкописи от 10-12 век. Анализът на езика сочи, че паметникът е възникнал в източнобългарски говорна област. Андрей Бояджиев
Публикации: |
Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team