St. Kl.Ohridski Logo



Супрасълски сборник

Описание       Публикации       Образци от ръкописа       Образци от текста
Кратко описание

Супрасълският сборник е старобългарски кирилски паметник от средата на X в., който съдържа жития за месец март и слова за цикъла от Цветница до Томина неделя (неделята след Великден). Това е най-големият старобългарски ръкопис - съдържа 285 добре обработени пергаментни листа. Открит е в Супрасълския манастир, на около 20 километра от гр. Бялисток в Полша, от който носи името си. през първата половина на 19 век, ръкописът все още се намира в манастира и е цял. Проф. М. Бобровски (1785-1848) открива ръкописа през 1823 г. в манастира и на два пъти праща на Б. Копитар части от от него, във връзка с изданието на Клоцовия сборник. Вторият път копитар не връща ръкописа на манастира. когато копитар умира през 1844 г. библиотеката му остава във виена и миклошич успява да издаде тези части през 1851 г. по-късно тази част (118 л.) постъпва в лицея в любляна (по-късно Люблянски университет). Сега се съхранява в университетската библиотека в Любляна със сигнатура Cоd.1. Kор. 2.

Друга част от ръкописа днес се съхранява в Националната библиотека във Варшава. Как точно попада в сбирката на библиотеката е неизвестно. През 1939 г., по време на Втората световна война, ръкописът изчезва от библиотеката. Появява се мистериозно през 1968 г. в САЩ и бива откупен и върнат в библиотеката срещу солидна сума. Днес тази част се намира в Националната библиотека във Варшава, отдел "Специални събрания", Nr 21 от събранието на Замойски. Тази часг съдържа 151 л. третата част от паметника днес се съхранява в Санкт Петербург. Тази част съдържа 2 тетради (16 л.) и са откупени през 1856 г. от тогавашния завеждащ ръкописния отдел на Публичната библиотека Атанасий Ф. Бичков (1818-1899) от помещика Стрелбицки. Не е ясно как самият помещик се е снабдил с този фрагмент от ръкописа. Днес ръкописа се намира в същата библиотека под сигнатура Р. П. I. 72.

Макар и без начало и без край, Супрасълският сборник е един от най-важните старобългарски ръкописи. Той е най-древният менологий (чети миней) за месец март в славянската и във византийската традиция. Този факт има огромно значение за реконструкцията на структурата и езика на ранните пространни жития преди реформата на Симеон Метафраст, както и за историята на славянската агиография. Този факт прави възможна и реконструкцията на ранния славянски богослужебен календар за месец март.

Ръкописът е съставен най-малко от два източника, от които единият е съдържал менологий, а другият е представял триоден панегерик с проповеди по време на Светлата седмица. Подобен състав се открива и във византийски ръкописи от 10-12 век. Анализът на езика сочи, че паметникът е възникнал в източнобългарски говорна област.

Андрей Бояджиев

  • Ал. Востоков, Супрасльская рукопись. Библиографические листи, СПб, 1825, с. 189-200; 533-537 ( = Филoлогические наблюдения, СПб, 1865, с. 156-167);
  • А. Ф. Бычков. Известия о Супрасльской рукописи XI века. Известия Императорской академии иаук по отделенню русского язмка и словесности, V, СПб, 1856, с. 335-336.
  • Срезневский, И. И. Древние славянские памятники юсового письма. Спб., 1868, 27-36, 174-186, 225-240.
  • И. Паплонский. Известие о Супрасльской рукописи. Варшавские университетские известия за 1872 г.Неофициальный отдел. Nr 4., с. 1-5.
  • П. Бобровский, Судьба Супрасльской рукописи. ЖМНП, 253 (1887), 268-311; 254 (1888), 79-102;
  • П. Бобровский, Дополнения к статье "Судьба Супрасльской рукописи". ЖМНП, 254(1888), 307-313
  • Северьянов, С. Супрасльская рукопись. (Памятники старославянского языка, т. 2, вып. 1). Спб., 1904.
  • Дурново, Н. К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов Супрасльской рукописи. Известия ОРЯС, 30, 1925, 353-429.
  • Marguilies, A. Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis. Heidelberg, 1927.
  • Meyer, K. Altkirchenslaphisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis. Glückstadt und Hamburg, 1935.
  • М. Минковски. Супрасълският сборник отново на славянска земя. Наша родина, год. XV (1968), кн. 10 (октомври), с. 10.
  • Е. Э. Гранстрем. Описание русских и славянских пергаменных рукописей, Ленинград. 1953, с. 77-78.
  • Вл. Мошин. Кирилски рукописи повиjесног музеjа хрватске и Копитарове збирке. Београд, 1971, 149-197.
  • Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от X век. В: Доклади и разисквания пред Първия международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28-30.IX.1977, Шумен.Ред. Й. Заимов. София, 1978.
  • Добрев, Ив. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. Български език, 28, 1978, 2, 89-98.
  • Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. Старобългарска литература, 10, 1981, 16-38.
  • Заимов, Й., М. Капалдо. Супрасълски или Ретков сборник. Том. 1, София, 1982, Том. 2, София, 1983.
  • Славова, Т. Супрасълски сборник. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. София, Петър Берон, 1992, 454-455.




Публикации:

Образци от ръкописа:
Codex Suprasliensis, p. 68






Образци от текста:
Codex Suprasliensis, I. Chrysostomus       Codex Suprasliensis, I. Chrysostomus

Oт изданието на Стоян Романски, Старобългарски език в образци.

София, Университетска печатница, 1945 (Университетска библиотека № 267).

Codex Suprasliensis, martyrio Irinei

Oт изданието Старобългарски текстове. Съставители: Татяна Славова, Иван Добрев

София, Лингва, 1996 (Библиотека Св. Наум", № 1).


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team