St. Kl.Ohridski Logo



Университетски учени-слависти

Любомир Андрейчин  Стоян Аргиров  Михаил Арнаудов  Александър Теодоров-Балан  Веселин Бешевлиев  Владимир ГеоргиевЕмил ГеоргиевНиколай Дилевски  Петър Динеков  Михаил Драгоманов  Иван Дуйчев  Васил Златарски  Йордан Иванов  Светомир Иванчев  Борис Йоцов  Куйо Куев  Иван Леков  Любомир Милетич  Кирил Мирчев  Стефан Младенов  Боян Пенев  Емануил Попдимитров  Михаил ПопруженкоЦветана Романска   Стоян Романски   Иван Снегаров  Стойко Стойков  Николай Трубецкой   Георги Цанев  Беньо Цонев   Иван Шишманов  



Представянето на българската славистика от нейното създаване до наши дни е една от основните задачи на портала и е замислено, на първо място, като допълнение към дългогодишните проучвания и описание на българистичните изследвания по света. На второ място, славистичните научни традиции в България все още очакват своята цялостна систематизация. Първите биобиблиографски статии в електронния портал са посветени на университетските учени и техните трудове, които са формирали днешната ни представа за унаследена научна традиция. Всеки портрет ще отпраща към емблематични и значими публикации в българската хуманитаристика и филология.

Библиографската справка, която следва биографичните бележки, избирателно посочва филологическите и славистичните занимания на всеки един от учените. Освен това биографичната част, макар и съвсем кратка, целенасочено включва и лекционните курсове, подготвяни и представяни във Висшето училище, по-късно Софийски университет "Св. Климент Охридски". Лекциите в университета си остават един от критериите в осмислянето както на конкретната научна индивидуалност, така и на академичното поприще. Избирателното отношение към славистичните публкации у нас все пак не игнорира приноса на учени като историографа Васил Златарски или библиотекаря Стоян Аргиров. Първоначалната идея да се систематизира равнището на университетската славистика след Освобождението (от 1878 г.) се трансформира в представянето на ключовата роля, която Софийският университет има в българската хуманитаристика от края на ХІХ в. насам.

В перспектива тази част от електронния портал ще описва всички поколения български учени (независимо от допустимите различия в емпирията и методологията на техните хуманитарни изследвания), които са част от канона или понастоящем определят формàта на българската славистична и филологическа наука.

Добромир Григоров



University Scholars-Slavists

Presenting the Bulgarian Slavistics from its beginning to our days is one of the basic tasks of the website, and is planned, first of all, as an addition to the many years of research and a description of the Bulgaristical studies all over the world. Secondly, the Slavistic scientific traditions in Bulgaria are still awaiting their overall systematizing. The first bibliographic articles in the website are dedicated to the university scholars and their works, that have formed our present idea for an inherited scientific tradition. Each portrait will refer to representative and significant publications in the Bulgarian humanities and philology.

The bibliographic reference which follows the biographical comments points out, selectively, the philological and Slavistical pursuits of each scholar. Besides that, the biography part, though very short, deliberately includes also the courses of lectures which were being prepared and presented at the Higher Education School, later renamed to Sofia University “St. Kliment Ohridski”. So far, the lectures read at the University remain to be one of the criteria giving a meaning to both the scientific individuality of the particular scholar, and the academic field. The selective attitude towards the Slavistical publications in Bulgaria, though, does not ignore the contribution of scholars like the historiographer Vassil Zlatarski or that of the librarian Stoyan Argirov. The initial idea to systematize the standards of the university Slavistics after the Liberation (from 1878) is transformed to showing the key role that the Sofia University has had in the Bulgarian humanities from the end of the 19th century on.

In the future, this part of the site will be portraying all generations of Bulgarian scholars (regardless of the permissible differences in the empirics and the methodology of their humanitarian research) which are part of the accepted canon, or which, currently, determine the format of the Bulgarian Slavistical and philological science.

Dobromir Grigorov


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team