Охридски глаголически листове
Охридско евангелие

Кратко описание

Глаголически старобългарски паметник от XI в. Състои се от два листа: един запазен цял и една надлъжна лява половинка, които съдържат откъс от изборно евангелие. Открити са през 1845 в Охрид от руския учен Виктор И. Григорович при неговата научна обиколка из Балкански полуостров. Названието си са получили от мястото, където са намерени. Съхранявали са се от Григорович до 1865, когато той ги подарява на новооснования университет в Одеса заедно с други 59 ръкописа. Сега се пазят в библиотека „А. М. Горки" в Одеса. Последната им сигнатура е 1/2 (532).

Кратки сведения за Охридските листове дават Григорович (1852), П. Й. Шафарик (1852), Л. Гайтлер (1883), В. Н. Мочулски (1890), Б. Цонев (1919). Сбита, но много съдържателна е характеристиката, дадена от В. Ягич (1911). Охридските листове са издавани няколко пъти. И. И. Срезневски (1866) публикува глаголическия текст и неговата кирилска транслитерация заедно с кратка археографска, палеографска и езикова характеристика и снимка на част от оригинала. Н. К. Грунски (1906) из-дава текста в кирилска транслитерация и дава кратко описание на палеографските и езиковите особености на паметника. Най-прецизно научно издание подготвя Г. А. Илински (1915). То съдържа пълни сведения за откриването и съхраняването на ръкописа, критичен преглед на дотогавашните проучвания и издания. Текстът е предаден точно в кирилска транслитерация успоредно с гръцки съответствия и с обяснителни бележки. Авторът обстойно проучва външния вид на ръкописа, мастилото, начертанията на буквите, езиковите и текстовите особености на паметника и стига до извода, че в палеографско отношение той е по-късен старобълг. паметник, а в езиково отношение съдържа архаични черти. Изданието включва словоуказател с пълно описание на формите и гръцките съответствия. Публикувани са и снимки на целия текст. Охридските листове са издадени и от И. Огиенко (1929) с обобщена характеристика на съдържанието, палеографските и езиковите особености и с преглед на изданията и изследванията на паметника.

Запазените два листа съдържат откъс от първата тетрада на изборно евангелие: Лк. 24:19-35, Йоан 1:35-42, 3:30-33, 20:19-31, 2:1-7. Четивата са предназначени за вторник, сряда и събота от Светлата неделя, за първата неделя след Великден и за понеделник от втората неделя след Великден. Между двата листа има изгубен текст. Ръкописът е в много лошо състояние. Първият лист допълнително е изрязван, така че са отрязани част от буквите на първия ред, на последните два реда и на дясното поле. От втория лист, който е отрязан по дължина до средата, също е откъснат горният десен ъгъл с част от буквите на първите три реда. Запазеният текст на много места е избелял, изтрит или зацапан и е трудно четлив. Поради вторичното изрязване не може да се установи първоначалният формат на ръкописа. В сегашния си вид първият лист има размери 19,5 х 16,9 см, а вторият - 19,7 х 10,7 см.

Преписвачът е писал с черно мастило без украшения, с изключение на инициала С на л. 2. Писмото е висящо. Буквите имат отчетлива ъгловатост. ...

Езикът на Охридските листове е много по-старинен от писмото му. ... Разночетенията разкриват, че текстът по-често съвпада с Асеманиево и Зографско евангелие, отколкото с Мариинско евангелие. В допълнение към изследването на Илински 3. Курцова отбелязва някои палеографски и граматични особености на паметника и анализира по-подробно фонетиката и текста. Тя стига до извода, че Охридските листове са запазили добре първоначалния превод на апракоса и същевременно съдържат свидетелства за по-късна редакция на текста; паметникът отразява напреднал стадий от развоя на езика и текста; близостта с Асем ев. е обусловена от общ за двата ръкописа протограф.

проф. Екатерина Дограмаджиева

Публикации:

• Григорович В. И. Статьи, касающиеся древнего славянского язьпса. Казань, 1852, с. 63, 74;
• Safařík, P. Pohled na prvověk hlaholského písemnictví. ČČМ, 26, 1852, 2, р. 81-108; 3, р. 64-80;
• Срезневский И. И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками ки-риллицм. СПб., 1866, с. 74-90;
• Geitler, L. Die albanesischen und slavischen Schriften. Wien, 1883, р. 185;
• Мочульский В. Б. Описание рукописей В. И. Григоровича. - ЛИФОНУ, 1, 1890, с. 56;
• Грунский Н. К. Охрид ское евангелие. ИОРЯС, 11,1906, 4, с. 157-164;
• Ягич В. Графика у славян. - В: Ягич В. Знциклопедия славянской филологии. 3. СПб., 1911, с. 132-133;
• Ильинский Г. А. Охридские глаголические листки. Отрывок древне-церковно славянского евангелия XI в. Петроград, 1915 (Памятники старославянского языка, 3., 2), 32 с.;
• Цонев Б. История на българский език. 1. С., 1919, с. 180 (2 изд. 1940, с. 151);
• Vondrák, V. Církevněslovanská chrestomatie. Вгnо, 1925, р. 15 - 17;
• Огïенко I. Пам'ятки старо-слов'янськоï мови Х-Х1 вikiв. Варшава, 1929, с. 50-53, 268-275;
• Романски Ст. Старобългарски език в образци. С., 1945, с. 28-29, 370;
• Копыленко М. М., М. В. Рапоппорт. Славяно-русские рукописи Одесской государственной научной библиотеки им. А. М. Горького. ТОДРЛ, 16, 1960, с. 544;
• Королькова Е. Г., Х. Н. Кравченко. Славянские рукописи нерусского происхождения Одесской государственной научной библиотеки им. А. М. Горького. ИНБ „КМ", З, 1963, 9, с. 30;
• Киrzová Z. Рřispěvek rozboru Ochridských listů. В: Кирил Солунски. 2. Скопие, 1970, с. 135-148;
• Сводный каталог славяно-русских рукописних книг, хранящихся в СССР. ХI-ХШ вв. М., 1984, с. 54;
• Куев К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, с. 69.

  Образци от ръкописа: