St. Kl.Ohridski Logo



Лист на Гилфердинг
(Македонски кирилски лист)

Описание      Публикации      Образци от ръкописа       Образци от текста
Кратко описание

Един пергаментен лист от старобългарски писмен паметник. Размери 27,5x21,9 см. Пергаментът е силно повреден, бил е в подвързията на друг ръкопис. Писмото е кирилско, уставно, 30 реда на страница. Почеркът е със силен наклон надясно. Текстът на места е размит и заличен поради обработка с химически реактиви при първоначалните опити за разчитането му. Открит от А. Ф. Гилфердинг по време на неговата научна обиколка из славянските земи на Балканския полуостров (1857). Липсват конкретни данни при какви обстоятелва и къде е намерен Македонския кирилски лист. Има предположение, че е открит в географската област Македония, според която й получава името си от първите си изследователи. Гилфердинг подарява ръкописа на И. И. Срезневски, който го издава многократно. След това за известно време оригиналът се счита за изгубен. Г. А. Илински го открива у В. Срезневски (1905), фотографира го и издава (1906). В 1910 Македонският кирилски лист е предаден заедно със сбирката на Срезневски в Ръкописния отдел на Библиотеката на АН в Санкт -Петербург - сигн. 24.4.16 - Срезн. 63. Паметникът е отбелязан в Предварительный список славяно-русских рукописей XI - XIV вв., хранящихся в СССР" (АЕ, 1966) под № 43; в „Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР. ХI-ХШ в." (1984) под № 46.

За датировката на Македонския кирилски лист и за съдържанието на текста му няма единно мнение. Според Г. Илински и А. Ваян той е от края на XI или от началото на XII в. Авторите на „Пергаменные рукописи ..." на „Сводный каталог..." го отнасят също към XI- XII в. Според Ив. Добрев паметникът е възникнал в началото Х в. или дори в края на IX в. Анализът на правописа и на фонетичните особености, извършен от Ив. Добрев (1981) в съпоставка с останалите старобългарски ръкописи и въз основа на паралелите в преславската епиграфика ..., дава основание на Добрев да коригира предположението за по-късен произход на паметника и да го свърже с Преславското книжовно средище. ... Проучванията на епиграфския материал от Преслав и проследяването на посочените явления в други старобългарски паметници показват, че тези черти не могат да бъдат основание за късно датиране на Македонския кирилски лист. При едноеровия правопис и ьр, ьл за означаване на сонантни р, л не може да има съмнение, че става дума за твърде ранна правописна практика; едноеров правопис е могъл да възникне както в източнобългарски, така и в западнобългарски среди. Ръкописът не съдържа примери за изясняване на ь в силна позиция в коренна сричка. Липсва знак за йотувана голяма носовка, който по всяка вероятност не е бил присъщ на най-старата кирилица, липсва в Самуиловия надпис от 993, в палимпсестните части на Зографското евангелие, а в Надписа на чъргубиля Мостич от средата на Х в, е без съединителна хоризонтална чертица. Липсва знак за ja...

Текстът, който се съдържа в Македонския кирилски лист, има паралел само в пролога към превода, направен от Йоан Екзарх на Богословие от Йоан Дамаскин. Поради това още в 1863 (първото публикуване на текста от Срезневски) в науката се утвърждава мнение, че ръкописът съдържа фрагмент от пролога на Йоан Екзарх, към който анонимният автор е показал по-свободно отношение. В 1948 г. Ваян отхвърля това мнение и прави своя реконструкция на текста, като използува най-добре запазените редове от фрагмента, които съпоставя със съответни цитати и части от Пролога на Йоан Екзарх. Той обръща внимание, че в запазените пасажи се имат предвид Евангелието и преводът на евангелския текст, а примерите за разлика в граматическия род и оттук – за трудност при превода (различни в ръкописа и в Пролога на Йоан Екзарх), са взети от текста на Изборното евангелие и имат алегорично значение. Въз основа на своя логичен и подробно обоснован анализ Ваян стига до заключение, че в Македонския кирилски лист се е запазила част от предговор към превода на Изборното евангелие, а негов автор е Константин-Кирил. Това предисловие е било написано най-напред на гръцки език, а скоро след това е било преведено, неособено добре, на старобългарски език. Този именно текст е бил използуван от Йоан Екзарх. Мнението на Ваян се възприема след това от много слависти (Й. Вашица, Фр. Славски и др.). Следващото проучване на немския славист К. Трост (1973) пренася тежестта върху преводаческите концепции, които се излагат в Македонския кирилски лист, както и в Пролога към Богословието. Трост посочва, че в двете съчинения се защитават различни преводачески принципи, като при фрагмента те съвпадат с преводаческата практика на Константин-Кирил, за която водещо е търсенето на идентичен по смисъл, но възможно най-точно съответствуващ и по израз превод, докато в пролога на Йоан Екзарх - също в духа на неговата преводаческа практика, се развива идеята за интерпретиращо, вариращо в езиковите средства отношение към гръцки оригинал. Трост предполага, че Предисловието на Константин-Кирил е съставено на гръцки, но е адресирано към славянските сътрудници и ученици на Кирил и Методий. Пак с оглед на средновековните преводачески концепции и отношението на двата текста към тях полският палеославист А. Наумов (1975) посочва, че става дума за два различни текста, но приема, че едно по-общо съчинение за принципите на първите славянски преводи (може би написано на гръцки език) е интерпретирано по различен начин в Преславския и в Охридския книжовен център. Наумов обръща внимание, че Йоан Екзарх е използувал предисловието към книгата на Сирах, а въведените от него примери река и жаба също могат да бъдат преводачески проблем, защото стоят заедно в книгата Изход (8:3, 8:9) и в Псалтира (77:44,45). Още по-категорично отрича предположението за предговор, „проглас" към Евангелието Р. Айцетмюлер (доклад на международния симпозиум „Йоан Екзарх Български" в Шумен, 1979). Според него Константин-Кирил е посветил своя трактат на теоретичните проблеми на превеждането на Евангелието на език, който не е имал дотогава литературни функции, но не го е предназначил за „проглас" към самия евангелски превод. Именно с това може да се обясни обстоятелството, че този текст изчезва в ръкописната традиция и никъде не се появява като добавка към евангелския превод.

При формулирането на тези мнения изследователите на Македонския кирилски лист се опират на четенето на текста в изданието на Илински и на реконструкцията на Ваян, с която той предлага допълнителни аргументи за авторството на Константин-Кирил и за предназначението на това негово съчинение.

Последното критично издание на паметника, осъществено от А. Минчева (1978), дава допълнено и коригирано разчитане на текста. Освен сверка с ръкописа за него са използувани и специални снимки, изпълнени в Лабораторията за консервация и реставрация на документи при Библиотеката на Руската АН в С. Петербург под ръководството на Д. П. Ерастов. По този начин обемът на разчетения текст е увеличен, което създава възможност за проверка на някои пунктове в изказаните хипотези, а не на последно място - и за нови мнения за времето и мястото на възникване и за автора на това съчинение. Сверката, направена от Добрев въз основа на ръкописа и на същите снимки, в общи линии потвърждава разчитането на Минчева, въпреки че Добрев има отделни свои варианти на разчитането. Повече разногласия между двамата изследователи се наблюдават в реконструираните места (срв. напр. А 21, 22, 23, 28 и Б 20, 21, 22, 27 по изданието на Минчева [1978, 1981] ). Минчева се присъединява към мнението за по-късно датиране на ръкописа, но свързва съдържащия се в него текст с името на Константин-Кирил и приема, че това е бил трактат по въпросите на превода, в който става дума за евангелския текст. Съчинението според нея е написано на гръцки език, а по-късно е преведено и на старобългарски. Според Минчева езиковите особености на текста свидетелствуват за преславски превод, но от онова течение в рамките на Преславската школа, чиито представители се стремят да спазват в по-голяма степен Кирило-Методиевите норми на превод. Тя изказва предположение, че авторът на превода би могъл да бъде Константин Преславски, който следва преводаческите принципи на Константин-Кирил и проявява интерес към „учителна" литература.

Добрев отнася всички нива на ръкописа - текст, езиков облик, правописно-фонетични особености и т.н., към книжнината, създавана в Североизточна България (столичните градове Плиска и Преслав и околностите им). Според него паметникът е откъс от защитна реч срещу духовници, които са обвинявали старобългарския превод на Евангелието в догматично-богословско и езиково несъвършенство. Текстът на Македонския кирилски лист не е съчинение на Константин-Кирил, а е писан от човек, който в края на IX в. е участвувал във възстановяването на първоначалния Кирило-Методиев превод или по-точно - в т.нар. втора, или преславска редакция на старобългарските богослужебни книги. Според Добрев ръкописът е по-ранен от предговора към Богословие, но е възможно и двата паметника да са дело на Йоан Екзарх.

Ф. В. Мареш проследява примерите, в ръкописа и в пролога на Йоан Екзарх, в целия библейски корпус и намира само едно място, където и шестте думи-примери за превод, посочени у Йоан Екзарх, се появяват заедно. Това е последната новозаветна книга - Откровението на Йоан или Апокалипсисът (15:4-16:3-14). Мареш смята, че и Апокалипсисът е преведен още през моравския период, и приема, че преводът е извършен от Методий. Съгласно с това в Македонския кирилски лист според Мареш се съдържа откъс от епилог на Методий към превода на Новия завет (евентуално - на цялата Библия). Версията на Йоан Екзарх (преславски вариант) и версията на Македонски кирилски лист (Охридски вариант) водят началото си от един архетип, като първоначалният текст е запазен по-вярно при Йоан Екзарх, а в охридския вариант е претърпял съзнателно редактиране. Второто твърдение на автора (за редактиране на първоначалния Методиев текст в Охридския книжовен център) не е специално мотивирано с езиков анализ. То обаче противоречи на твърде съществени особености на текста, съхранен в Македонския кирилски лист - например съюзите небонь и то, които го свързват преди всичко с преславската книжнина.

По графични особености и характер на почерка паметникът показва близост с почерците от типа на Савината книга и Енинския апостол, а, от друга страна, в начертанията и размерите на отделни букви се забелязват сходства с двата ватикански палимпсеста (V. Grаесо 2502 и V. Barberini gr. 388). Архаичният почерк на Македонския кирилски лист свидетелствува за връзка с древен протограф, но самият ръкопис е препис от по-късно време, най-вероятно от XI в.

проф. Ангелина Минчева

Публикации:
Издания:
  • Срезневский И. И. Из обозрения глаголических памятников. 8. Известия Императорското археологического общества, 5, 1863, 2, с. 66-68;
  • Срезневский И. И. В: Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. СПб., 1866, с. 276-279;
  • Срезневский И. И. Македонский листок. В: Древние славянские памятники юсового письма с описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка. СПб., 1868, с. 192 - 193;
  • Ильинский Г. А. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловской письменности XI- XII в. (Памятники старославянского языка, 1., 5). СПб., 1906, 28 с.;
  • Минчева А. Старобългарски кирилски откъслеци. С., 1978, с. 76-89.
Изследвания:
  • Ягич И. В. Рассуждения южнославянской и русской старини о древне-церковно-славянском языке. В: Ягич В. Исследования по русскому языку. СПб., 1895, с. 325;
  • Огiенко I. Пам'ятки старослов'янської мови Х- XI вiкiв. - В: Ог1енко I. История церковнослов'янської мови. 5. Варшава, 1929, с. 48-50;
  • Vaillant, A. La préface de l'Йvangeliaire vieux-slave. RES, 24, 1948, 1-4, pp. 5-20;
  • Горалек К. Св. Кирилл и семитские языки. - В: For Roman Jakobson. The Hague: Mouton, 1956, 230-234;
  • Vašica, J. Dvě přdmluvy KOnstantina Cyrila k slovanskému prěkladu evangelia. In: Vašica, J. Literární pamáky epochy velkomoravské. 863-885. Рrаhа, 1966, р. 25-26;
  • Sławski, F. Początki piśmiennictwa starobułgarskiego. Zeszyty naukowe Universytu Jagielońskiego. Prace historyczno-literackie, 17, 1970, 27.
  • Trost, K. Die übersetzungstheoretischen Konzeptionen des Cyrillisch-mazedonischen Blattes und des Prologs zum Bogoslovie des Exarchen Joann. In: Slavistische Studien zum VII. Internationalen Slavistenkongress in Warschau 1973. München, 1973, 497-525.
  • Пергаменные рукописи Библиотеки СССР. Описание русских и славянских рукописей ХI-ХVI вв. Сост. Н. Ю. Бубнов, О. П. Лихачева, В, Ф. Покровская. Л., 1976, с. 11;
  • Naumov A. Najstarsze sŁowińskie rozważ ania o szruce tłumaczenia. Zeszyty naukowe Universytetu Jagieellońskiego. Prace historyczno-literackie, 33, 1979, 9-17.
  • Куев К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979, с. 79-80 (2 изд. С., 1986, с. 80-81);
  • Минчева А. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. Старобългарска литература, 9, 1981, с. 5-20;
  • Добрев И. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ - Кирил за преводаческото изкуство? Старобългарска литература, 9, 1981, с. 22-23;
  • Мареш Ф. В. Потеклото на текстот на Македонското кирилско ливче. Slovo, 32-33, 1982-1983, р. 5-14;
  • Сводный каталог славяно-русских рукописннх книг, хранящихся в СССР. ХI-ХШ вв. М., 1984, с. 85-86;
  • Hansack, E. Das Kyrillisch-mazedonische Blatt und der Prolog zum der Prolog zum Bogoslovie des Exarchen Johannes. WSl, 31, 1986, 336-414.
  • Freydank, D. Bemerkungen zum Text des Kyrillischen mazedonischen Blattes. In: Symposium Methodianum. Beiträge der internationalen Tagung in Regensburg (17. bis 24. April 1985) zum Gedenken an den 1100. Todestag des hl. Method. Neurid, 1988, 599-605.
Образци от ръкописа:
Mac. folio, f. 1v      





Образци от текста:
Mac. folio, f. 1v      

Oт изданието на Стоян Романски, Старобългарски език в образци.

София, Университетска печатница, 1945 (Университетска библиотека № 267).

Mac. folio, f. 1v       Mac. folio, f. 1v

От статията на Ангелина Минчева "За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор."
Старобългарска литература 9, 1981, 3-19.

Mac. folio, f. 1v       Mac. folio, f. 1v

От статията на Иван Добрев "Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ -
Кирил за преводаческото изкуство?". Старобългарска литература 9, 1981, 20-32.


  

  Copyright 2002-2004 ©  by Bibliotheca Slavica Team