St. Kl.Ohridski Logo



Кинематика на глаголическите букви

Обща характеристика       Кинематика на буквите

Из изданието на проф. Иван Добрев "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век".

Обща характеристика

Принципите за палеографско характеризиране на глаголическите начертания от Боянския палимпсест произтичат от твърдото ми убеждение, че описанието на буквата като пространствено-временен обект, който включва и определена наредба от мускулни актове, трябва да държи сметка не само за окончателния образ на знака, но и за последователността на движенията на ръката, която пише. Т. е. бъдещето на палеографската наука е в умелото съчетаване и във взаимното допълване на разсъжденията и за ейдетичните (образните), и за кинетичните (двигателните) съставки на буквата, но при непременното условие, че и двата вида разсъждения са строго разграничени помежду си.

Непубликуван метод за точно описание на планиметричните вариации н мастилената повърхност, която заема буквата, е разработен от М. Янакиев. Този метод се гради върху представянето на планиметричното палеографско пространство като квадратно-зърнеста разбивка, хомеоморфна със структурата на телевизионния екран. Разбивката на М. Янакиев допуска всякаква желана промяна в мащаба - посредством увеличаване размера на изходната клетка - и всякаква желана точност на измерението - посредством раздробяването на клетката. Кинетичната информация се съдържа в ориентирането на всяка клетка, което съвпада с посоката, в която се е движело перото. Последователността на писарските движения е отразена в подходящо въведената номерация на квадратчетата.

Без да губя от очи предимствата, които методът на М. Янакиев би дал, ако целта ми бе да изуча планиметричната проекция на пространствено-временния обект буква, насочих усилията си към кинетичната страна на проблема за глаголическите знаци от Боянския палимпсест. За това решение имаше обективна подкладка. Фрагментарните указания на снимките често ме принуждаваха да отгатвам цялостния облик на рисунката по видимата част от нея и не създаваха ясно впечатление за планиметричната проекция на глаголическия чертеж. Но под измития най-горен мастилен слой понякога добре се виждаха местата, където писарят е вдигал или поставял перото си. А тъкмо точките, в които пишещият уред е докосвал или напускал пергамента, са най-сигурна опора за възстановяването на глаголическата кинематика, без установяването на която глаголическият проблем, включващ и предположенията за изворите на самата азбука, и за хроноложките отношения между нейните паметници, струва ми се, не може да бъде решен. Палеографските ми дирения бяха улеснени от предварителната представа за навиците на глаголическия писар, която имах от наблюденията си над рисунките на буквите в оригинала на Зографското и Мариинското евангелие и в някои други, по-малки глаголически паметници в съветските книгохранилища (Рилските листове, Киевските листове, Охридските листове, отломъците от Синайския молитвеник). Принуден съм да оспоря палеографските твърдения на Ив, Гошев (Рилски глаголически листове, с. 39 и сл.), който направи пръв, но за съжаление неуспешен опит да вникне в кинетиката на глаголическите начертания. Предположението му, че глаголическият писар е рисувал колелца, примки и дори цели букви с единствено непрекъснато движение, не отговаря на истината. Може да се помисли, че палеографските обяснения на В. Я ги ч (Знциклопедия славянской филологии, т. III) са идентични с тезата на Ив. Гошев. Но Ягичевите твърдения като че ли се отнасят само до планиметричната проекция на глаголическия знак и са верни само за нея. Ив. Гошев ги е заимствунал и предал в кинетичен смисъл.

Кинематичните особености на глаголическото писмо ще се видят по-добре, ако го съпоставим с кирилското.

Първа отлика на глаголическата буква от кирилската е по-малката дължина на линията, която описва върхът на перото при отделното движение. Освен това глаголическата линия е по-тънка в сравнение с широките мастилени ивици при вертикалните и полегатите тегления не само в кирилицата, но и в нейния прототип - византийския устав.

Втора отлика на глаголическата буква от кирилската е големият брой независими движения. За самостойно движение се брои ходът на перото между две последователни вдигания от пергаментната плоскост. От кинематично гледище глаголическите знаци са по-сложни от кирилските. Установяването на тези две особености е повод за допълнителни бележки и разяснения.

Тъй като глаголическата буква е комбинация от множество бързо прекъсващи актове на ръката, тя се отличава рязко от опростеното начертание на гръцките минускулни букви и лигатури, почиващо върху принципа за по-голяма непрекъснатост на графичните движения. Хипотезата на И. Тейлър, В. Ягич и А. Лескин, че прототип на глаголическото писмо е гръцкият минускул, се основава изключително върху стремежа да се намери на всяка цена планиметрично сходство между глаголическите букви, от една страна, и византийските минускулни букви и лигатури от други. Но от кинематично гледище разликата между глаголическото и минускулното писмо е поразителна. В глаголицата траекторията на отделния мах е или права линия, или дъга с много голям радиус. Отвесните и полегатите черти са теглени само отгоре надолу. За да се смени посоката на движение, върхът на перото се е вдигал от пергамента. Не съществува взаимно пресичане. Обратно - начупената непрекъсната линия, рязката смяна на посоката, в която се е движело перото, вертикалните махове отдолу нагоре и взаимното пресичане са важна съставка в кинематичната картина на византийското минускулно писмо.

Фактът, че от кинематично гледище глаголическият знак представлява множество къси чертици, налага специфична методика за палеографско издирване. Глаголическата буква, за разлика от кирилската, ще трябва да се разглежда не като геометричен чертеж, представен във всичките си реализации от точно определен брой равновидни компоненти, а по-скоро като рисунка, при която желаната прилика с предварително зададения образец допуска неизменяща окончателната топография вариабилност в броя и последователността на независимите движения на ръката, Това е така, защото и сложността на чертежа, и честите прекъсвания, и незначителната дължина на линията при отделния мах са влияели разколебаващо не само върху дозировката на мускулните усилия, но и върху окомера при избора на мястото и пропорциите на планиметричните съставки. Естествено е най-вариабилни и по посока, и по дължина да бъдат линиите, с които начертанието е завършвало. Не бива да се изключва и възможността за пермутиране на писарските движения при една и съща буква. Предложените по-долу кинематични схеми дават представа само за основните съставки в рисунката на глаголическите знаци от Боянския палимпсест. Голямо е разнообразието, на което ще се натъкнем, ако вземем пред вид допълващите чертици и точкуванията в областите, където главните компоненти контактуват.

Късният ход на перото във във вертикално направление зависи от дву- или триетажния строеж на глаголическата рисунка (вж. кинематичните схеми). Този строеж е обусловен от наличието на трите или четирите хоризонтални оси (долна, горна и една или две междинни, които е имал пред вид глаголическият писар при начертаването на знаците. Ролята на упоменатите оси в глаголическата писменост е следната :

  1. От тях са започвали всички насочени към по-долната ос вертикални драсвания.
  2. Върху тях са прекъсвали всички започнати от по-горната ос вертикални драсвания, т. е. с достигането на по-долната ос перото се е вдигало или за да се смени вертикалното движение с хоризонтално, или за да се започне ново вертикално движение от друго място.
  3. По тях са се извършвали всички хоризонтални движения.

Късият ход на перото в хоризонтално направление е следствие от допълващото значение на хоризонталните чертици. В глаголическото писмо те са свързвали горните или долните краища на предварително нанесените вертикални пръчици. Тъй като не съществува взаимно пресичане, няма и хоризонтални махове, които да съединяват наведнъж краищата на повече от две вертикални пръчици.

Обща характеристика

Предстои да покажа как изглеждат глаголическите букви от Боянското евангелие и по какъв начин са били писани те. Отначало ще опиша най-честата ейдо-кинетична фигура. Тя съответствува на кръгчето във въведения от П. Шафарик типографски глаголически шрифт. Докато в облата глаголица (Мариинското евангелие) на печатарското кръгче съответствува четиритактов чертеж с овални странични съставки и с право изтеглени хоризонтални линии (вж. фиг. 1.), в Боянския палимпсест се натъкваме на една по-ъглеста и по-асиметрична фигура (вж. фиг. 2 и 3)Разчертаването й е започвало с двете вертикални съставки в горния етаж. Изглежда, че хоризонталната чертица, която затваря фигурата отгоре, се е появявала след маховете в долния етаж.

figure 1

Мариинско евангелие: най-честата ейдо-кинетична фигура.

figure 2
figure 3

Боянски палимпсест: най-честата ейдо-кинетична фигура. В паметника се натъкваме на една по-ъглеста и по-асиметрична фигура. Начертаването й е започвало с двете вертикални съставки в горния етаж. Изглежда, че хоризонталната чертица, която затваря фигурата отгоре се е появявала след маховете в долния етаж.

Glagolitic a

Писането на буквата е започвало с вертикална пръчица в горния етаж. Следвали са страничните вертикални пръчици заедно с хоризонталните по втората ос. Шеста по ред е пръчицата към долната ос, последвана от съединителния вертикален мах в средния етаж.

Glagolitic a

Писането на буквата е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж. Техните долни краища са съединени с две хоризонтални чертици. Шеста по ред е наклонената пръчица в долния етаж, последвана от хоризонтална чертица по долната ос. Съединителния мах в средния етаж се е появил най-накрая.

Glagolitic a

При първия вариант на начертанието на буквата, на който се натъкваме предимно в синаксарните и месецословните бележки, писането е започвало с двете вертикални пръчици в долния етаж, а фигурите от горния етаж са се наставяли отпосле.

Glagolitic v
Glagolitic tv

Възникването на втория вариант не бива да се разглежда откъснато от кинематиката на често срещаната в често срещаната в нашия паметник лигатура тв. Понеже левият компонент на в в лигатурата е зададен предварително като десен компонент на т, доизписването е продължавало с хоризонтална чертица по долната ос. Начертаването на най-дясната фигура е започвало с вертикалните пръчици в долния. Вижда се, че вторият вариант на в в Боянския палимпсест е идентичен с компонента в в лигатурата тв.

Glagolitic g

Писането на буквата е започвало с наклонената чертица в долния етаж. Върху нея се е наставяла петтактовата фигура от горния етаж. Петтактовата фигура от долния се е появявала най-накрая.

Glagolitic d

Писането на буквата е започвало с лявата пет- или шесттактова фигура. Дясната фигура се е появявала след трите маха в гония етаж.

Глаголическо е

Писането е започвало с трите маха в горния етаж. Среданата хоризонтална чертица се е нанасяла след трите маха в долния етаж. Вертикалният съединителен мах в средния етаж е бил последен.

Глаголическо ж

Писането е започвало с двете петтактови фигури в долния етаж, последвани от хоризонталната съединителна чертица и маховете в горния етаж на буквата.

Глаголическо дз

Буквата се среща рядко и затова последователността на писарските актове не може да се установи.

Глаголическо з

Писането е започвало с долния етаж на лявата фигура. Петтактовата фигура в дясната част на долния етаж се е появявала след трите маха в горния етаж.

Глаголическо ji

Знакът за десетерично и e употребен само веднъж - като главна буква. Начертанието му е започвало с две фигури от горния етаж, последвани от съединителна чертица по горната ос. Тритактовият триъгълник от долния етаж се е нанасял след това. Двете прикачващи чертици са се появили най-накрая.

Глаголическо i 2

Знакът е предимно съчинителен съюз след точка и се е рисувал подобно на десетеричното и: вертикалната пръчица в долния етаж се е нанасяла след двете фигури в горния етаж и след съединителната чертица по горната ос, а двете чертици за прикачване са се появили най-накрая.

Глаголическо i

Писането е започвало с вертикалните пръчици в дония етаж. Петтактовата фигура от горния етаж се е чертаела след затварящите махове отдолу. Двете прикачващи чертици са се появили най-накрая.

Глаголически герв

Писането е започвало с трите вертикални пръчици към долната ос. Двете съединителни хоризонтални чертици са се нанасяли след наставянето на втория ред вертикални пръчици. Петтактовата фигура от горния етаж се е появявала най-накрая.

Глаголическо k

Писането е започвало с горната вертикална пръчица, последвана от вертикалната пръчица в средния етаж и хоризонталната съединителна чертица. Подир нанасянето на вертикалната пръчица в долния етаж най-дясната пръчица понякога се е изтегляла до долу.

Глаголическо л

Писането е започвало с двете фигури от долния етаж, върху които се е наставяла четиритактовата фигура от горния етаж.

Глаголическо м

Изглежда, че писането е започвало с по-високата централна вертикална пръчица. Следвали са двете петтактови фигури в долния етаж. Фигурите от горния етаж са се нанасяли подир това. За довършването на чертежа са били необходими още три маха: по-високата централна пръчица и двете съединителни чертици по горната ос.

Глаголическо н

Писането е започвало с вертикалната пръчица в долния етаж. Хоризонталните чертици по долната и средната ос са се появявали след наставянето на фигурата от горния етаж.

Глаголическо о

Писането е започвало с петтактовата фигура в долния етаж. Следвала е вертикалната пръчица в средния етаж. Горната фигура се е чертаела най-накрая.

Глаголическо п

Писането е започвало с вертикалната пръчица в горния етаж. Следвала е петтактовата фигура вдясно. Вертикалната пръчица в долния етаж се е нанасяла най-накрая.

Глаголическо р

Писането на буквата е започвало с пръчицата в горния етаж. Петтактовата фигура в долния етаж се е нанасяла след това.

Глаголическо с

Писането е започвало с двете вертикални пръчици в горния етаж. Петтактовата фигура в долния етаж се е нанасяла след двата затварящи маха по горната ос. Двете съединителни чертици са се появявали най-накрая.

Глаголическо т

Писането е започвало с двете пет- или шесттактови фигури. Последна е съединителната чертица по горната ос.

Глаголическо у

Писането на буквата е започвало с лявата част на знака, която се е рисувала като буквата о. Допълването на знака е започвало от втория етаж.

Глаголическо ф

Буквата се среща рядко и затова последователността на писарските актове не може да се установи. Личат петтактовите фигури от ляво и дясно.

Глаголическо х

Писането на буквата е започвало с наклонената пръчица в долния етаж. Петтактовата фигура се е появявала след наставянето на пръчицата в горния етаж.

Глаголическо щ

Писането е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж, последвани от шесттактовата фигура в долния етаж. Двете външни съединителни частици са се появявали най-накрая.

Глаголическо ц

Писането е започвало с двете наклонени пръчици в долния етаж. Пръчицата и петтактовата фигура в горния етаж са се наставяли отпосле.

Глаголическо ч. Първи вариант  а Глаголическо ч. Втори вариант  б

Писането е започвало с лявата наклонена пръчица в средения етаж и с успоредната и централната пръчица. Следвала фигурата от долния етаж, съставена от четири (а) или шест (б)маха. Пръчиците в горния етаж са се наставяли след дясната наклонена пръчица в средния етаж и след хоризонталните съединителни махове.

Глаголическо ш

Писането е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж. Съединителните махове по долната ос са след наставянето на втория ред вертикални пръчици.

Глаголически ер голям  а Глаголическа лигатура ери  б

Начинът, по който се е чертаела дясната част на големия ер (а), не се отличава от начина, по който се чертае лигатурата ери. Петтактовата фигура в лявата част на знака се е нанасяла отпосле.

Глаголически ят

Писането е започвало с наклонените пръчици от долния етаж. Пръчиците от горния етаж са се нанасяли след съединителните махове по долната и средната ос.

Глаголическo ю

Писането е започвало с вертикалната чертица в горния етаж. Следвала е петтактовата фигура в дясната част на буквата и съединителния мах по горната ос. Наклонената пръчица в долния етаж се е нанасяла най-накрая.

Глаголическа малка носовка

Писането е започвало с петтактовата фигура в средния етаж. Дясната част на знака се е дооформяла след това.

Глаголическа голяма носовка  а Глаголическа йотувана малка носовка  а

Лицевите части на знаците голяма носовка (а) йотувана малка носовка (б) са се чертаели както буквите за о и е, след което са се нанасяли десните части.

Глаголическo ю

Писането е започвало с лявата част на знака. Най-напред са се чертаели двете наклонени една срещу друга пръчици в горния етаж, а след това - елементите на шесттактовата фигура отдолу. Лявата част на знака се е нанасяла допълнително.

Начертанието на буквите в сравнение със съответните начертания в класическите старобългарски паметници е изменено - в глаголическия текст на Боянския палимсест средното кръгче липсва. Подобно изписване на носовките личи в някои глаголически паметници от 12 век (Ягич 1911: 213 и сл. ). Налице е стремеж към упростяване на най-сложните глаголически рисунки - по-късните глаголаши не са възпримели знаците голяма носовка и йотувана голяма носовка като съчетание между е, о и знака за назален призвук.

Начертанията на лигатурите в глаголическия текс на Боянския палимпсест почива върху следните три принципа: адскрипция, суперскрипция и субскрипция.

проф. Иван Добрев

Из книгата "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век". София, Издателство на БАН, 1972, стр. 67-72.


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team