Климент Охридски Logo



Добруджански надпис от 943 година

Описание      Публикации      Снимка от надписа      Разчитане на надписа
Кратко описание

Надписът е открит през 1950 г. близо до с. Мирча вода (Черна вода) от румънския учен М. Комша. Добруджанският надпис е издълбан върху вариков блок с размери 80 х 31 см. Още пре средните векове камъкът на два пъти е използуван за строителни работи и затова от първоначалния текст са оцелели само 4 реда, които трудно се четат. На втория ред личи добре датата 6451 от сътворението на света, която по византийското летоброене съответства на 943 г. от н. е. На първия ред се чете гьрьцѣхъ, а на последните два реда при дѣимитрѣ ... жупанѣ (лявата буква ѣ при дѣимитрѣ е леко вдигната н ад останалите букви). С подобно разчитане са съгласни, общо взето всички изследвачи на текста (Ф. В. Мареш, Д. П. Богдан, В. Гюзелев) с изключение на Иван Гошев, който чете на първия ред ѫгры (маджари), а на третия ред - вместо името дѣимитрѣ (димитръ) творителната форма дьнми от дьнь. Подобно тълкуване няма опора в публикуваните снимки и естампажи от надписа. От някогашния текст са оцелели само три сигурни съставки - да тата, спомненаването на гърците (византийците) и славянската сановна титла жупан. Те не са достатъчни, за да бъде възстановен приблизителният смисъл на известието. По тези откъслечни думи историците се мъчат да отгатнат за какво събитие от 943 година става дума. Съществуват три хипотези за историческото съдържание на надписа. 1) Румънският учен П. Панайтеску, а след него Д. П. Богдан, Иван Гошев и Й. Барня предполагат, че става дума за маджарското нахлуване през българските земи към Византия, което Продължителя т на византийския хронист Теофан датира от 943 година. Слаба страна на тази хипотеза е допускането, че пътят на маджарите е минавал през Северна Добруджа / по косвени данни може да се съди, че вероятната посока на маджарското нахлуване през 943 година е била от северозапад на югоизток. 2) Някои руски учени (М. Н. Тихомиров, Н. Я. Половой и др.) предполагат, че надписът е бил издълбан във връзка със завоевателния конен и морски поход на киевския княз Игор и на неговите съюзници (печенези и славяни) срещу Константино? ?ол. Но през 943 година съюзническите войски не преминават Дунав. С дипломатически маневри Византия успява да спре нашествениците, когато те достигат устието на реката, военни действия на юг от Дунав не е имало, само печенезите нападат крайдунавските земи. 3) Според Васил Гюзелев надписът е ознаменувал някаква победа на българската войска под предводителството на областния управител (жупана) Димитър над печенезите, които през 943 година се опитват да нахлуят в българската земя, но са отблъснати. Това е най-правдоподобното ? ?редположение за съдържанието на този надпис.

проф. Иван Добрев

Публикации:
  • Comşa E., Popescu, D. Certetări archeologice pe trascul canalului Dunăre - Marea Neagră. Studii şi cercetări de istorie vechi. 1951, 1, 171
  • Mareš, F. V. Dva objevy starých slovanských napisů (v SSSR u Smolenska a v Rumunska. ) Slavia, 20, 1951, 511-514.
  • Половой, Н. О дате второво похода Игоря на греков и похода русских на Бердаа. Византийский временник, 14, 1958, 138-147.
  • Богдан, Д. П. Добруджанская надпись 943 г. Romanoslavica, 1, 1958, 88-104.
  • Тихомиров, М. Н. Начало славянской письменности в свете новейших открытий. Вопросы истории, 1959, 4, 98-106.
  • Гошев, Иван. Старобългарски глаголически и кирилски надписи.София, 1961, 77-79.
  • Гюзелев, Васил. Добруджанският надпис и събитията в България през 943 г. Исторически преглед, 1968, 6, 40-48.
  • Тихомиров, М. Н. Исторические связи России со славянскими странами и Византией. Москва, 1969, 170.
  • Божилов, Иван. Надписът на жупан Димитър от 943 г. Теории и факти. Известия на Окръжния исторически музей и Българското историческо дружество - Толбухин, 1, 1973, 37-58.
  • Malingoudis, Phaedon. Die mittelalterlichen kyrillischen Inschriften der Hämus-Halbinsel. Teil I. Die bulgarische Inschriften. Thessaloniki, 1979, 29-30.
  • Рыбаков, Борис. Киевская Русь и русские княжества. XII-XIII вв. Москва, 1982, 354-356.
  • Гълъбов, Иван. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Част първа. Увод и фонетика. София, Наука и изкуство, 1980, 58.
  • Добрев, Иван. Добруджански надписи. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I, 601-604. (Част от тази публикация е поместена тук, другата част, която засяга другите бесарабски надписи, може да се прочете при Мурфатларски надписи).
  • Попконстантинов, Казимир. Старобългарската епиграфика през последните десет години (1974-1984). Археология, 1984, 4, 36-38.
  • Попконстантинов, Казимир. Разспространение на старобългарската писменост през IX-X в. (по епиграфски данни). Старобългарска литература, 17, 1985, 59-61.
  • Смядовски, Стефан. Българска кирилска епиграфика IX-XV век. София, Агата-А, 1993, passim, 192 (библиография)

    Снимка на надписа:
    images/dobr_nadpis.jpg      
    Разчитане

    въ] гьрьцѣхь
    въ] лѣто ѕун҃а
    п]ри Димитрѣ бѣ
    жоупанѣ


     

    (Разчитане на проф. Иван Гълъбов)


    Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team