St. Kl.Ohridski Logo



Добромирово евангелие

Описание       Публикации       Образци от ръкописа       Образци от текста
Кратко описание

Добромирово евангелие е старинен по език български паметник. Неговата важност за културната история е подчертана още Ватрослав Ягич, а след него и Б. Цонев.

Паметникът се състои от 207 пергаментни листа и 14 хартиени листа от синаксар, добавени по-късно, през 14 век. Текстът липсва в началото, по средата и в края на ръкописа.

Името си получава по приписката на един от преписвачите му - поп Добромир. Този паметник не се числи към изисканите стари ръкописи. Написан е от 3-ма основни книжовника, но нормата в която е издържано писмото и правописа е старобългарска. В сравнение със среднобългарските ръкописи ръкописът предхожда реформата на правилата за писане на букви за назални гласни (носовки), реформа, която е засегнала среднобългарските ръкописи.

Писмото на паметника е старинно висящо, кирилско писмо на места с наклон вдясно. По тази си особеност то показва прилика с глаголически ръкописи с висящо писмо като Киевските листове, Синайския псалтир, Охридското евангелие.

В правописно отношение едноеровият правопис с малък ер и палеографските особености на оформяне на текста показват връзка на паметника с едноеровата част на Асеманиевото евангелие.

Фонетичните особености на ръкописа подсказват връзка с югозападните краища на българската езикова територия, но изводът, от който е преписван съдържа паралели с източнобългарски ръкописи.

Днес Добромировото евангелие е разделено на 4 части, които се пазят в 3 книгохранилища. Преди 16 век то е било пренесено в манастира Св. Екатерина на Синайския полуостров, вероятно от поклоници. За това се съди от бележката от 1568 г.на л. 133б от ръката на поп Петър от Никопол на река Дунав. Паметникът става по-широко известен след посещението в манастира през 1870 г. на Антонин Капустин (1817-1894), който попада на Добромировото евангелие. В края на 19 век, Ватрослав Ягич купува част от ръкописа във Виена, изследва го, а по-късно предоставя тази част (182 л.) на тогавашната публична библиотека в Санкт Петербург (сега РНБ). По-късно Н. Розов открива още 23 листа от паметника, които днес се пазят в манастира под сигнатура Ms. Slav. 43. През 1980 г. Красимир Станчев успява да идентифицира още 2 листа от паметника в Парижката национална библиотека (Slav. 65). Как те са попаднали в Париж, засега остава неясно. В средата на 70-те години в манастира се откриват още листа от паметника, които са издадени описани и издадени фототипно от Й. Тарнанидис, а дипломатическо издание е подготвено от Б. Велчева.

Андрей Бояджиев





Публикации:
  • Jagić, V. Evangelium Dobromiri. Ein altmacedonisches Denkmal der kirchenslavischen Sprache des XII. Jahrhunderts. I. Grammatischer Theil. Mit Drei Tafel. II. Lexikalisch-kritischer Theil. Sitzungberichte der Kais. Akademie der Wissenschaften in Wien. Philos.-histor. Classe, CXXXVIII, CXL. Wien, 1898.
  • Цонев, Б. История на българския език. Т. 1 (2 изд.) София, 1940, 169-170.
  • Гранстрем, Е. Э. Описание русских и славянских рукописей. Государственная Публичная библиотека. Труды Отдела рукописей. Ленинград, 1953, 79.
  • Велчева, Б. Към Добромировото евангелие. В: Славистичен сборник. София, 1968, 123-151.
  • Altbauer, M. Z lexica nově nelezenе́ho zlomku Dobromirova evangeliа́rノ. Studia Palaeoslovenica. Praga, 1971, 21-25.
  • Алтбауер, М. Добромирово евангелие. Кирилски споменик от XII в. Т. 1. Скопje, 1973 (фототипно издание)
  • Велчева, Б. Добромирово еванглие. Български паметник от началото на XII в. София, 1975.
  • Velčva, B. Editionen des Dobromir-Evangeliums. Zeitschrift für Slawistik, XXI, 1976, 6, 891-896.
  • Добрев, Ив. Текстът на Добромировото евангелие и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. Български език, 29, 1979, 1, 9-21.
  • Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкопис през вековете. София, 1986,199-201.
  • Станчев, К. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. Palaeobulgarica, 5, 1981, 3, 85-91.
  • Велчева, Б. Новооткритата част на Добромировото евангелие в Синайския манастир „Св. Екатерина". Годишник на Софийския университет. ЦСВП, 82, 1988, 2, 125-137.
  • Икономова, Ж. Добромирово евангелие. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. София, Петър Берон, 1992, 127.
  • Угринова-Скаловска, Радмила , Вангелиja Десподова. Добромирово евангелие. II. Кирилски споменик од XII век. Скопje - Прилеп, Матица македонска, 1992. (съдържа и превод на изследването на В. Ягич).
Образци от ръкописа:
Добромирово евангелие, Mc. 6:51-56       Добромирово евангелие, Mc 6:7-11       ДОбромирово евангелие, Mc 8:20-27       Добромирово евангелие, Mc 3:7-13






Образци от текста:
Добромирово евангелие, Mc. 6:51-56       Добромирово евангелие, Mc 6:7-11       ДОбромирово евангелие, Mc 8:20-27       Добромирово евангелие, Mc 3:7-13

 
  Copyright 2002-2004 ©  by  Bibliotheca Slavica Team