Псалтир на Димитър

Кратко описание

Глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в манастирската библиотека под сигн. 3/N. Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на л. 1 а, където след думата Дъмтръ следва начало на дума, която не е запзена изцяло: ол(..). На тези начални букви е дадено предполагаемото четене ол(тарьбикъ). Книгата е запазена цялостно — общо 145 пергаментни листа с оригинална подвързия. Тарнанидис отнася паметника към XII в., а Б. Велчева — XI в.

Ръкописът судржа Давидовите псалми. Писан е от двама души: първият е написал л. 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142а-145б, вторият — останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица.

Досега от ръкописа е публикувана само една снимка (с. 192 у Тарнанидис), което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране. Ако се съди по описанието и по приложената снимка, и двамата основни глаголически почерка в книгата са с висящо писмо, като вторият се отличава с по-кръгъл дуктус. Основната разлика ев употребата на буквите за и.

По текст и по език паметникът е много древен; по писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица - едноеров правопис с голям ер, съчетан с употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и, наличие на буква щ, наред с шт, висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, смесване на еровете с буквите за е и о. Срещат се и кирилски букви (главно в заставките).

Особенно важни са приписките и вмъкнатите части. Сред тях трябва да се отбележат няколко гръцки, латински и глаголически абецедара, апокрифните молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк — да не влиза в кошарата) и особено трите вмъкнати листа, изписани с глаголица и съдържащи с рецепти, срещу различни болести. Този най-древен славянски лекарственик има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Съдържа неизветсни или малко известни думи, като чай, объринъ, покривьное листвье, зодъ, оманъ, мотuла, стоуденица и др. В правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България. Според Тарнанидис в основния текст на паметника има примери с ю вместо йотувана голяма носовка. Материалют не е публикуван, за да се проучи от гледна точка на участие на сръбски или хърватски книжовници в историята на кодекса. Възможно е да се допусне, че псалтирът възниква в манастирско средще, в което са работили книжовници с различна писмена практика и различни говорни черти.

проф. Боряна Велчева

Публикации:

• Tarnanidsi, Ioannes. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 91-100, F. 7.
• Велчева, Б. Новооткрити ръкописи в Синайския манастир "Св. Екатерина". Palaeobulgarica/Старобългаристика, 12, 1988, 3, 126-129.
• Mareš, F. V. Význam starosloveských rukopisu nove objevený na hore Sinaj. K hlaholský rukopisum 3/N a 4/N СПб. SLavia, 62, 1993, 125-130.
• Велчева, Б. Късната българска глаголица. В: Кирило-Методиевски студии, Кн. 12, София, 1999, 92-96.
• Mareš, F. V. Cyrilometodejská tradice a slavistika. Praha, 2000, 591-601.

Образци от ръкописа: