Клоцов сборник

Кратко описание

Един от най-рано откритите старобългарски глаголически паметници послужил за уточнване на относителната хронология на възникването на славянската глаголица и кирилица. Фрагмент от пергаментен ръкопис от X век, от който са запазени само 14 листа. Те са били част от огромен кодекс (над 488 листа), съдържащ жития и слова. Ръкописът е бил богато украсен и е принадлежал на владетеля на остров Кърк, Далмация, Иван Франкопан. След смъртта на притежателя си ръкописът е останал без подвързия и е бил разкъсан на няколко части. Сега за тях се съди единствено по 12-те листа, открити в библиотеката на граф Парис Клоц и издадени за първи път от Йериней Копитар (Glagolita Clozianus, 1836). В изданието си Копитар излага своята панонска теория за произхода на кирило-методиевския език и окончателно оборва господстващата до тогава теза на Й. Добровски за ранния произход на кирилицата спрямо глаголицата. Сега тази част от ръкописа се пази в Градския музей (Museo Civico) на град Тренто, Италия.

Другата известна част от ръкописа се съхранява в музея Фердинандеум в Инсбрук, Австрия. Издадена е за първи път от Франц Миклошич първи издава тази част.

Писмо му е обла, висяща глаголица. Запазените листове съдържат четири слова за Страстната седмица, от които две са непълни. Предполага се, че преводът на словата е много старинен, вероятно правен по времето на Кирил и Методий. Едно от словата е анонимно и за него същестува предположение, че е ранно оригинално славянско произведение, познато като Анонимна хомилия.

Анна Ангелова

Публикации:

• Kopitar, B. Glagolita Clozianus. Vindobonae, 1836. 166 pp.
• Miklosich, Fr. Zum Glagolita Clozianus. Denkschriften der Kais. Akademie der Wissenschaften. Phil. -hist. Klasse X, Wien, 1860, 195-214.
• Срезневский, И И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы.СПб., 1866. с. 163-220
• Oblak, V. Zur Würdigung des Altslovenischen. Archiv für slavische Philologie, 15, 1893, 9-16.
• Vondrák, V. Glagolita Clozuv. Praha, 1893. 127 pp.
• Облак, В. Няколко бележки върху старославянските паметници. СбНУ,9, 1893. с. 9-16
• Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlattoust des 13-14. Jahrhunderts. Sitzungberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophisch-historische Klasse, 139, 1898. 4, 1-72
• Thal, G. Textkritische Studien zu Homilien des Glagolita Clozianus. Archiv für slavische Philologie, 24, 1902. p. 514-554
• Vondrák, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913. p. 266-267
• Цонев, Б. История на българский език. І. С., 1919. с. 140-142
• Огiенко, I.Исторiя церковно-слов янської мови.2. Варшава. 1928. с. 68-71
• Vajs, J. Rukovět hlaholské paleografie. Praha, 1932. p. 128-130
• Dostál, A. K hlaholskému pismu Clozova zborniku. - Slavia, 25, 1956, 217-220
• Dostal, A. Glozianus. Staroslovensky hlaholsky sbornik Tridentsky a Innsbrucky. Fototypicke vydani rukopisu, cyrilsky prepis s poznamkami ke cteni rukopisu recke predlohy s kritickym aparatem; staroslovensky text v latinskem prepise s textove kritickymi poznamkami cesky preklad staroslovenskeho textu index slov a tvaru. Praha, 1959. 400 pp.
• Dostal, A. Une datation de l'activite de St. Methode en Grande Moravie. Збoрник радова Византолошког института, 8, 1963. 1, 91-95
• Bláhová, E. Homilie Clozianu a Homiliaře Mihanovičeva. Slavia, 32, 1963, 1-16
• Marti, R. Die Evangelienzitate im Glagolita Clozianus.In: Colloquium Slavicum Basiliense. Gedenkschrift für Hildegard Schröder [Slavica Helvetica, 16]. Bern, 1981, 443-458

Образци от ръкописа: