St. Kl.Ohridski Logo



Боянски палимпсест

Описание     Публикации     Образци от ръкописа      Образци от текста
Кратко описание

Паметникът съдържа 109 листа изборен евангелски текст, писан с кирилски почерк върху подшити и разчертани, но неподвързани в едно пергаментни тетради. Означението им с малки изключения личи само под най-долния (двадесет и първи) ред от последната (шестнадесетата) страница на всяка тетрада. В края на първата от дошлите до нас тетради четем означението 9. Размерът на страниците е 160x185 мм. Инициалните букви и заставките са рисувани с киновар и с други бои. Преки указания за времето, от което иде кирилският текст, липсват. Ако се съди по палеографските и езиковите податки, датировката начало на XIII в. е достатъчно добра като първо приближение.

По състава си среднобългарският Боянски кирилски апракос не се отличава от другите стари славянски кратки апракоси. Той включва накърнена поради загубата на първите осем тетради синаксарна част и месецослов, който пак поради изпаднали листове прекъсва на изборното четиво за 13 октомври. Върху обратната страна на лист 47 от запазения текст ясно се вижда кирилска приписка от ръката на преписвача: ... Приемем ли това указание за вярно, в своя първоначален вид Боянското кирилско евангелие би трябвало да съдържа около 224 листа, или 28 тетради. Бележката, която увенчава средата на делото, се е намирала някога на 112 лист, точно в края 14-та тетрада (отчитаме изгубените осем начални тетради, приравнени към 64 листа, плюс още един изгубен лист - петият от тетрадата с означение 12). Последните петдесетина листа (около шест тетради) също са изгубени.

Правописните и езиковите особености на кирилския апракос тук няма да се обсъждат. Ще се огранича с препратка към изследването на Ст. Кульбакин. Интересувал ме е само глаголическият апракосевангелски текст, който е бил заличен, за да се запише кирилското евангелие. Проучванията ми са въз основа на изготвения през 1965-1966 г. двутомен фотофаксимилен екземпляр на Боянското евангелие, притежание на библиотека РГБ, Москва. Първият том съдържа от л. 1 до л. 56, а вторият - от л. 57 до л. 109. Имах и достъп до оригинала.

Предварителната сравнително нетрудна задача беше да се установи кои листове от дошлия до нас ръкопис са палимпсестни. Най-точното указание вън от разпознаването на преките глаголически следи беше двойното разчертаване - по-старо и по-ново. Гъсто разположените плитки вдлъбнатини от разграфяващото острие се забелязваха веднага и свиде-телствуваха, че кожената материя е била на два пъти използувана за писане. Налице беше и доловима разлика в качеството на пергамента. Листовете с еднократен запис бяха не само по-светли, но и по-тънки при опипване. Разпределението на палимпсестните листи в запазената част от Боянското евангелие е следното:

Първата, втората и третата тетрада (а ако отчитаме загубеното на-чало - деветата, десетата и единадесетата) са съставени само от палимп-сестни страници.

В четвъртата (дванадесетата) тетрада палимпсестни листи няма.

Петата и шестата (тринадесетата и четиринадесетата) тетрада отново са палимпсестни.

Оттук нататък освен в първия и осмия лист от десетата (осемнадесе-тата) тетрада, получени от вертикалното прегъване на едно и също парче кожа, следи от повторно разчертаване и от глаголически букви вече не личат.

Става ясно, че в открития от В. Григорович текст се съдържат пет пълни палимпсестни тетради, или 40 листа, плюс още два, т. е. всичко 42 палимпсестни листа, или 84 палимпсестни страници. От тях при сегаш-ното състояние на фотографските показания разчетох 26. Опитите да се изкопчат допълнителни сведения от оригинала завършиха без успех. Ето защо единственият източник, от който са почерпани по-нататъшните сведения за заличения текст, са споменатите фотоматериали.

По каква причина е бил унищожен глаголическият паметник не е известно. Острата нужда от пергамент не определя напълно повода, който е прекратил живота на старата богослужебна книга. Доводът, че през XIII в. глаголическото писмо е излязло от употреба, се опровергава от съдбата на Зографското и Мариинското евангелие. Тъкмо през XIII в. тези два глаголически кодекса са престанали да бъдат храмови книги, неприкосновено пазени в църковната ризница като символ на божието слово и изнасяни пред богомолците само на най-тържествените християнски празници, и са били превърнати в пособие за целогодишна служба - изпъстрено с кирилски литургийни указания и синаксарни притурки (искон-ните литургийни указания се отнасят само за великденските и богоро-дичните празници). По-скоро би могло да се предполага, че глаголическият ръкопис, от който е ваден пергамент за Боянското евангелие, не е бил представен в пълния си вид. Дори ако и загубените осем начални тетради бяха палимпсестни, в среднобългарския кирилски паметник биха влезли не повече от 13 (*8 + 5) глаголически тетради, или стотина листа. А те като че ли са малко да поберат без остатък едно апракосевангелие.

Глаголическите писмена заговорваха с цената на значителни усилия. Най-напред търсех по-ясните места, за да различа върху тях няколко израза, въз основа на които определях кой е изборният откъс. Съдържанието му служеше за опора при разчитането на цялата страница. Там, където нямаше достатъчно податки, мъчил съм се да установя поне коя част от апракосния текст съдържа съответната снимка. В този смисъл при сегашното състояние на фотопоказанията глаголическият текст от Боянското евангелие може да се смята изчерпан. ...

Писмо: обла глаголица.

Езикови особености

Езикът на глаголическия текст от Боянския палимпсест споделя особеностите на късните старобългарски паметници. Заличеният ръкопис е едноеров - на знака -ь не се натъкваме нито веднъж. Следователно пред нас е нов представител на глаголическата едноерова школа, от която досега имахме единствен образец - вмъкнатата част на Зографското евангелие. И така наред с Енинския апостол, листовете на Ундолски, Македонския кирилски лист и споменатия откъслек от Зографското евангелие пред нас е още едно доказателство, че в навечерието на XII в. са правени известни опити за правописни промени, наложени от развоя на живия говор. В условията на византийското робство тези опити са имали локален характер и са се ограничавали с механичното отстраняване на една от еровите гласни.

Паметникът вероятно е възникнал в западнобългарска среда. ...

В паметника се срещат четири знака за носовките. ... На места се натъкваме на тяхната смесена употреба. Малко от тези случаи са от типа на познатата ни среднобългарска замяна на носовите гласни, наченки за която могат да се забележат и в някои старобългаргарски текстове. Въз основа на събрания от Н. ван Вейк материал се вижда, че замяната на носовките, която завършва в XII в. и е присъща на почти всички среднобългарски паметници, не е съвсем чужда на паметниците от XI в. Макар че много от старобългарските примери трябва да се изтълкуват като писарски грешки или зле осмислени форми, между тях има и случаи, които могат да се приемат като най-ранни примери за смесени носовки. Предполага се, че това смесване е започнало най-напред в западнобългарските земи, родината на глаголическите паметници, а не в Източна България. ...

проф. Иван Добрев

Местонахождение: РГБ, Москва, ф. 87, № 8 (М. 1690)

Публикации:
  • Григорович, В. Очерк путешествия по Европейской Турции. Казань, 1848, с. 189.
  • Кульбакин, Ст. Материалы для характеристики среднеболгарского языка. 1. Боянское евангелие XII-XIII в. СПб., 1899.
  • Ягич, В. Энцикопедия славянской филологии. 3, СПб., 1911, 129, 233, 234, табл. 4/8. 9.
  • Добрев, Ив. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в. С., 1972. (За кинематиката на глаголическите букви и в частност за буквите в Боянския палимпсест вж. част от изследването тук.)
  • Добрев, Ив. Боянски палимсест. В: Кирило-Методиевска енцикопедия т. 1 (А-З). С., с. 236.
  • Славова, Т. Боянско евангелие. В: Старобългарска литература. Енцикопедичен речник. С., 67-68.

Образци от ръкописа:
Boyana Palimpsest, f. 10v       Boyana Palimpsest, f. 37v       Boyana Palimpsest, f. 33r       Boyana Palimpsest, f. 33v


Образци от текста:
Boyana Palimpsest, Mt. 14 Boyana Palimpsest, Mt. 16

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team