St. Kl.Ohridski Logo



Чешкото влияние в дейността на библиотекаря
академик Стоян Аргиров на прелома на два века

Проф. Иван Павлов

Един от първите преносители на чешкото културно влияние у нас, след Освобождението, е създателят на българската библиотекарска наука - Стоян Стоянов Аргиров. Роден през 1870 г. в Пазарджик. Там завършва гимназия и заминава като стипендиант на българското правителство да следва в чешкия Карлов университет. Завършва през 1892 г. Славянска филология под влиянието на чешкия филолог Ян Гебауер.

Аргиров прави срещаното при мнозина българи възпитаници на Карловия университет, едногодишно прескачане във Виенския университет, но не му се отпуска стипендия, за да защити там докторат, въпреки неговото настояване. Тогавашният министър на просветата, създателят на Софийския университет, Живков не му отпуска нужната стипендия. Завършил пълния четиригодишен курс, след завръщането си в България, Аргиров става поддиректор и директор на Пловдивската библиотека с музей. Може би под влиянието на нестора на славистиката Павел Йозеф Шафарик и на неговия внук Контантин Иречек Аргиров насочва своите бохемистични усилия към превод на "Пътувания по България", за което подписва през 1896 г. "условие" с издателя Хр. Г. Данов, преводът да бъде написан на българския правопис съставен от "същия Иречек". Данов се задължава да брои по 80 лв. на отпечатана кола, според запазения архив на С. Аргиров в старопечатния отдел на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Книгата излиза през 1899 г. в обем 943 страници. Това е част от внушителното намерение на Иречек да издаде двутомно проучване "Княжество България". Първата част е озаглавена "Българска държава. Нейна повърхнина, природа, духовна култура, управление и новейша история", в превод от немски на Екатерина Каравелова. В предговора към книгата тя пише: "настоящата книга беше готова за печат още в годината на нейното появяване на немски език - 1891, но по инициатива на издателя вместо втората немска част е преведено чешкото съчинение от същия автор; в неговото съчинение дори картината на нашето най-близко минало не нарушава ни за миг спокойното биене на сърцето" ("Българска държава", с. V-IX).

Аргиров специално пише на Иречек, че превода на втора част от чешки език Данов възлага на него. Оттам става ясно, че Данов се е срещнал с Иречек във Виена, като Иречек обещава да изпрати събрани от него допълнение за "Пътувания по България". От издадения архив на Иречек с негови писма до българи става ясно, че Аргиров използва знаменития чешко-немски речник на Й. Юнгман. В разменените писма Аргиров се оплаква, че се съмнява в значението на "болемрживи" - превежда го в смисъл "болнав". Иречек позволява на преводача всякакви забележки по превеждания материал, само изисква това да бъде отбелязано. Общо взето Иречек пише, че на отделни места е доволен от превода, а на други - по-малко. Всички тези материали са включени в "Архива на К. Иречек", подбор на П. Миятев, София, 1953.

Междувременно Аргиров превежда в "Периодическо списание" статията на К. Иречек "Християнският елемент в топографската номенклатура на Балканските земи", доуточнява думата "бодемрживи" като човек, който лесно усеща болка. Аргиров изпраща през 1898 г. готови коли, за да увери Иречек, че книгата ще излезе. Така той се стеми да разпръсне появилите се леки интрижки, казани пред И. Шишманов от Ире-' чек, че книгата няма да излезе. В писмо от 1899 г. Шишманов пише до Иречек: "Бях у Аргиров, тъй'като е хрисим мозък и е апатичен, ме остави да си излея яда върху нехайството (неговото и на Данов), но когато свърших узнах от него, че напразно съм се възмущавал. Става ясно. че закъснението се дължи на подвързията, която специално за Иречек е подготвяна от крокодилска кожа. Хората желаят да ви направят особена чест, а вие им се сърдите" (Из "Архива на К. Иречек", С., 1953, с. 333)

В годината на излизане на превода Иречек пише за него: "На някои места съм много доволен от него, на някои пък - недоволен. Езикът е от времето на Батенберг - архаичен .....би трябвало да има по-български подбор"(П. Митяев, Из "Архива на К. Иречек", С., 1953, с. 332). В писмо до Ив. Шишманов Иречек пише, че преводът като цяло е доста сполучлив (пак там, с. 331). В новото издание на "Пътувания по България" (1974) е споменато: "отстранени са изрази архаизми, но общо взето се запазва стиловият облик на книгата от нейното първо излизане на български". Тази констатация прави новият издател Е. Бужашки ("Пътувания по България",С., 1974, с. 38). В първото издание на "Пътувания по България" (1899) е поместен предговор на преводача Аргиров (с. МУ), където се сочи, че "стари и нови пътувания сочат за малко изучаване на отечеството ни. [...] Няколко думи за превода. Той не е съвършен. Аз се старах колкото се може по-верно и по-точно да предам типичния начин на разказване и стила у автора. Имам молба читателите да са снисходителни, защото в този стремеж неволно съм допуснал някои не български образи, но тоз който е провеждал от някой славянски език, знае колко е мъчно в такъв случай да овлада човек себе си" (Предговор на Аргиров, с. VI).

Следващата книга на Иречек, отново преведена от Аргиров, е "Български дневник", Пловдив, 1930 г. Материалите за него са взети от написани на чешки източници от архива на Иречек, за който Аргиров е командирован, за да го получи от вдовицата след смъртта на Иречек (10.1.1918). Библиотеката му е била закупена от Виенското висше училище за източни езици, а за Аргиров и България остава целият му архив, който Аргиров изкупува. В него се съдържа ръкописният ВиШагзку йешк, обхващащ цялото време на престоя на Иречек у нас (1879-1884). Аргиров отбелязва, че в текста има много чужди изрази, тъй като Иречек знае доста чужди езици. Аргиров превежда откъси от него като подлистник във в. "Мир" от 31. VII. 1928, без да променя нищо: "без съкращения и изпускания, каквото смята, че няма право да се прави в един вече исторически паметник. Тук таме само някои думи, които биха раздразнили ухото на някоя прекалено чувствителна натура, в българския превод са загатнати само с техните първи букви; като например "днес посрещат човека със знамена, а утре го замерят с л-на , както са казвали старите чехи, което не е по-приятно от замерянето някого с камъни...Тъй да цениш своите хора и тъй да се отнасяш с тях, то е за жалост една от началните чешки особености"(Първи том на "Български дневник", 1930, с. VI - XXXII). Цитатите са оставени във формата на правописа на самия автор, като някои са преведени. Добавената автобиография ("Автобиографични чертици") представлява странна смес на съчетание на текст, писан от самия Иречек и с добавки на Аргиров.

Вторият том на "Български дневник" със същия преводач излиза от същото издателство "Хр. Г. Данов", Пловдив - София, 1932, и е с добавен огромен именен показалец. Своеобразна висока оценка на направения превод е, че той излиза във второ фототипно издание - "Български дневник" т. 1-2, 1995 г. с всъпителна статия от Илчо Димитров и предговор от Елена Стателова "Българският дневник и неговият издател". В него се отбелязва и фактът, че Аргиров през годините 1921-1931 преподава български и чешки език в Софийския свободен университет. Изявява се като отличен преводач от чешки, немски, новогръцки. Поощрен от първоначалния интерес на българската общественост към преведените откъси на "Български дневник" във в. "Мир", Аргиров сполучливо докарва превода да прилича "едновременно на дневник и записки на историк изследовател. Богатото по съдържание изложение е утежнено от често срещаните чужди текстове, някои изрази, георгафски наименования и научни термини на френски, немски, чешки, старогръцки, старобългарски и други езици" (Стателова, "Български дневник и неговият издател", с. 63).

В края на живота си (1939) Аргиров се насочва към първия научен труд на Иречек "История на българите". За първи път тя излиза на български в Търново в превод на 3. Бояджиев през 1883 година. В последвалите преводи са включени всички дотогавашни преводачи. Под редакцията на В. Н. Златарски историята излиза през 1929 г. в превод на 3. Бояджиев, А. Диамандиев, И. Раев.

Донесеният от Виена архив очевидно е бил грижливо разглеждан от С. Аргиров, който е впечатлен от многото бележки и допълнения, правени от Иречек, който е предчувствал ново издание на "История на българите". Аргиров приключва собствения превод на бележките към историята по ръкописните поправки и добавки от самия автор, които са включени към руското издание от 1878... Аргиров ги издава под заглавието "Бележки на Иречек систематизира, преведе и стькми за издание С. Аргиров. Посмъртно издание под редакцията на Ст. Младенов, С.,1939". Тези издадени от Аргиров бележки стават неразделна част от понататъшните издания на историята - 1978 г. и най-последното издание, което събира огщта на всички дотогавашни преводачи - превод от чешки и руски И. Д. Райнов и 3. Бояджиев, А. Диамандиев, И. Раев, С. Аргиров (1999).

Огромен е приносът на Аргиров към развитието на българското библиотечно дело. От 1903 до 1930 г. е директор на Университетската бибилиотека и полага основите на нейната модерна подредба. Както самият Аргиров отбелязва, последователите на Шафа-рик стават известни библиотекари уредници - доктор Зибърт на Славянската библиотека в Прага, доктор Радонич в Нови Сад и Аргиров в библиотеката на Софийския университет.

През 1900 г. Аргиров е избран за член на БАН. От 1929 г. става председател на речниш-ката комисия за издаване на пълен академичен речник, издава стари български ръкописи и два стари еснафски устава. Участва в Международния библиотекарски конгрес в Прага през 1926 г. и пак там в тогава организирания Съюз на славянските библиотеки; взема участие във Втория библиотекарски конгрес през 1935 г. н Мадрид.

Аргиров не прекъсва връзките с Чехословакия, което личи от неговото предложение до Дружеството за българо-чешка взаимност през 1885 г. за почетен член да бъде избран известният чешки славист Лубор Нидерле за неговите заслуги към славяните и Македонския въпрос, Аргиров участва в празнуването на 100-годишнината от рождението на нес-тора на чешката историческа наука Франтишек Палацки през 1898 година и естествено 50 годишнината от рождението на Иречек (1854 г.).

Създаването на новата чехословашка държава подтиква Аргиров да напише в сп. "Мир" от 1919 г. статията "Чешко-словашко зазоряване", посветена на нейното освобождение и обособяване като независима европейска държава. Освен различните правилници за уреждане на библиотечното дело заслужава да бъдат отбелязани намерените в архива на Аргиров записки за библиотеките в чехословашката армия, наречени според превода му "военно огнище за отдих", което припомня свободния дух на Иозеф Швейк като евентуален посетител на подобни огнища.

Навред личи чешкото влияние като дух и наука в голямото разнолико дело на Стоян Аргиров, преносител у нас на влиянието на европейския и чешки позитивизъм на прехода между XIX и XX век.


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team