St. Kl.Ohridski Logo



Георги Цанев (Георги Цанев Ценов)
Georgi Tsanev (Georgi Tsanev Tsenov)
(21.09.1895-21.07.1986)



За учения   Курсове   Библиография


Роден в с. Борован, Врачански окръг. Завършва Софийския университет, Историко-филологическия факултет, славянска филология (1923). Специализация в Карловия университет, Прага (1926-1928). Частен хоноруван доцент (1946). Извънреден професор (19949). Професор (1951). Хоноруван професор (1965). Член-кореспондент на БАН (1952). Академик (1974). Заслужил деятел на културата (1963). Народен деятел на културата (1971). Ръководител на Катедрата по история на българската литература (1950-1961). Декан на Историко-филологическия факултет (1951-1952). Директор на Института за литература при БАН (1959-1963). Ръководител на Секцията за българска литература след Освобождението в същия институт (1963-1965). Член на Съюза на българските писатели (1962).

За Н. С. Трубецкой:

Известия на института за литература. Кн. 18-19. В чест на чл.-кор. Георги Цанев по случай 70-год. му. С., БАН, 1966, 438 стр. (БАН. Отд. за езикозн., литературозн. и изкуствозн.). (Съдържа и: Елена Цветанова. Библиография на трудовете на Георги Цанев (1922-1965), с. 415-436.)

Георгиев Любен. Георги Цанев. Литературно-критически очерк. С., Бълг. писател, 1976, 115 стр.

Проблеми на новата българска литература. Сборник в чест на 80-год. на акад. Георги Цанев. С., БАН, 1978, 356 стр. (БАН, Институт за литература). (Съдържа и: Елена Цветанова. Библиография на трудовете на Георги Цанев (1966-1976), с. 348-353.)



Kурсове в Софийския университет
  • Българската литература след Освобождението до и след края на 9.ІХ.1944 г. (1945-1967)
  • Творчеството на П. К. Яворов (1945-1967)
  • Антон Страшимиров (1947-1948)
  • Символизъм в българската литература (1947-1948)
  • Начало и развитие на критическия реализъм в българската литература (1958-1959)
  • Българксият исторически роман (1967-1974)
Публикации
Хабилитационен труд

Пътят на Яворов. – СУ. Историко-филологически факултет. 1947.

Монографии

Писатели и творчество. С., 1932, 224 стр.

Литературни студии, С., 1938, 78 стр.

Проблеми на днешната българска литература, С., 1939, 144 стр.

Идеи и образи. С., 1944, 272 стр.

Пътят на Яворов. С., 1947, 206 стр. (Библ. Изкуствознание. №1).

От символизъм към комунизъм и социална поезия. С., Народна младеж, 1948, 43 стр. (Библ. Академично образование. № 3).

Страници от историята на българската литература. С., 1953, 248 стр. (2. Разшир. изд. 1956, 3. изд. 1958).

По пътя на реализма. (Лит.-критич. статии). С., 1960. 280 стр.

Критика. Избрани литературно-критически статии. С., 1961, 536 стр.

Никола Фурнаджиев. Литературно-критически очерк. С., 1963. 140 стр.

Писатели и проблеми. Избрани литературно-критически и историко-литературни статии. С., 1965. 632 стр.

Традиция и новарторство. С., 1965, 300 стр.

Страници от историята на българската литература. В 4 тома, С., 1967-1975. Т. 1. С патоса на възторга и изобличението. 1967. 552 стр. Т. 2. На прелома между две столетия. 1971. 524 стр. Т. 3. По нови пътища. 1973. 556 стр. Т. 4. Художествени образи и критически идеи. 1975, 416 стр.

Избрани съчинения. Том 1-3. С., 1975.
Т. 1. Рецензии, полемични статии и бележки. 347 стр.
Т. 2. Проблемни статии, литературни очерци и портрети. 424 стр.
Т. 3. Литературно-исторически изследвания. 432 стр.

Историческият роман в българската литература. С., 1977, 304 стр.

Среща с миналото. (Спомени). С., 1977, 493 стр.

Книга за критиката. (Статии и литературни изследвания). С., 1980, 408 стр.

На литературни теми. С., 1982, 195 стр.

Йордан Йовков. (Литературно-критически статии). С., 1982, 88 стр.

Страници от миналото (Статии, рецензии, спомени, интервюта). С., 1983, 603 стр.

Избрани произведения. Т. 1-3. С., 1985. Т. 1. Литературна критика. 407 стр.
Т. 2. Литературна критика. 407 стр.
Т. 3. Литературно-исторически изследвания. 448 стр.

Избрани студии и статии

Възвръщане. (Ем. П. Димитров). – Нов път, 1924, № 4, с. 123-125.

Ангел Каралийчев. – Нов път, 1924, № 16, с. 483-490.

Асен Разцветников. – Нов път, 1924, № 15, с. 458-461. (Подп. Младен Иванов).

Яворов днес. – Нов път, 1924, № 1, с. 6-11.

Боян Пенев като литературен историк и критик. – Златорог, 1927, № 7-8, с. 304-311.

За литературния критик. – Златорог, 1931, №1 , с. 20-30.

Бай Ганю и характерологията на българина. – Философски преглед, 1931, № 4, с. 357-361.

Проблеми на днешната българска литература. – Философски преглед, 1933, № 4, с. 394-409.

Алеко Константивон. (Увод). – В: Константинов.Ал. Бай Ганьо. С., 1936, с. 3-20.

Боян Пенев. – Изкуство и критика, 1939, № 7, с. 357-362.

Пътят на Яворов. – Изкуство и критика, 1939, № 8, с. 396-401.

Захарий Стоянов. 1850-1889-1939. – Изкуство и критика, 1939, № 7, с. 365-379.

Маяковски у нас. – Изкуство и критика. – 1940, № 4, с. 188-201.

За историческия роман. – Изкуство и критика, № 1, с. 24-34; І 2-3, с. 84-95; № 4, с. 149-160.

Георги Райчев. – Изкуство и критика, 1942, № 4-5, с. 177-194.

Г. П. Стаматов. – Изкуство и критика, 1942, № 9-10, с. 404-411.

Моменти от културната история на славяните. – Изкуство, 1945, №2-3, с. 32-46.

Яворов – социалист. – Език и литература, 1947, № 1, с. 14-24.

П. К. Яворов. По случай 40 г. от смъртта на поета. – Септември, 1954, № 12, с. 136-148.

Начало и развой на критическия реализъм в българската литература. – В: Славистичен сборник. Т. 2. Литературознание и фолклор. С., 1958, с. 89-169.

Първи борби в критиката Ив. Вазов, З. Стоянов, ив. Шишманов, д-р Кръстев, Д. Благоев. – Пламък, 1965, № 12, с. 76-97.

Традиция и новаторство в българската литература. – Литературна мисъл, 1965, № 1, с. 31-74.

Идейно-творческият път на Гео Милев. – В: Българската критика за Гео Милев. Сборник статии. 1922-1970. С., 1971, с. 102-156.

Първи борби в критиката. (Критическата дейност на П. Пешев, Н. Бобчев, Ал. Константинов, ив. Шишманов и Кр. Кръстев). – В: Проблеми на съвременната българска рецензия. С., 1971, с. 17-82.

Критика като проза с идеологичен характер. Литературно-критическото дело на Тончо Жечев. – Литературна мисъл, 1972, № 1, с. 85-98.

Яворов – социалист. – В: П. К. Яворов. Сборник статии, студии, изследвания и есета. С., 1980, с. 77-125.

Христо Смирненскии. “Да бъде ден!” – Младеж, № 41, 12.03.1922.

Мъртва поезия. (За стихове на Й. Стратиев, Й. Стубел и Б. Дановски). – Нов път, 1923, № 1, с. 14-17. (Подп. Б. Боринов).

Христо Смирненски. – Младеж, № 3, 25.06.1923.

Херцен и Ботев. – Златорог, 1926, № 5,с. 260-266.

Карел Чапек. – Златорог, 1927, № 10, с. 422-431.

Романи и романисти. – Златорог, 1929, № 8-9, с. 402-432.

Антон Страшимиров. – Българска реч, 1931, № 3, с. 81-84.

Николай Лилиев. – Златорог, № 2-3, с. 73-82.

Димчо Дебелянов. – Просвета, 1935, № 4, с. 416-421.

Романтика и реализъм. Откъси. – Златорог, 1936, №1, с. 6-16.

Съдбата на българския символизъм. – Училищен преглед, 1937, № 2, с. 101-120.

Нашият литературен живот. – Изкуство и критика, 1938, № 1, с. 3-15.

Последното творение на Йордан Йовков. – Изкуство и критика, 1938, № 5, с. 239-246.

Литература за деца. – Изкуство и критика, 1939, № 1, с. 3-9; №2, с. 61-68.

Карел Чапек. – Изкуство и критика, 1939, № 2, с. 97-102.

Големите писатели за себеси. – Изкуство и критика, 1940, № 8, с. 273-283.

Бележки за стила на белетриста. – Изкуство и критика, 1941, № 1, с. 18-26.

Иван Вазов. – Изкуство и критика, 1941, № 6-7, с. 235-241.

Иван Вазов. – Изкуство, 1946, № 7-8, с. 441-446.

Христо Смирненски. – Изкуство, 1946, № 3, с. 193-199.

Алеко Константинов. – Изкуство, 1947, №0 4, с. 289-308.

Октомврийската революция и българската литература. – Изкуство, 1947, № 8, с. 706-718.

Социалната поезия на Яворов. – Изкуство, 1947, № 1, с. 5-20.

Литературната приемственост между Ботев и нашето време. – Ново време, 1948, № 11, с. 978-992.

Христо Ботев. – Език и литература. – 1949, № 2, с. 81-87.

Г. П . Стаматов. (По случай 80 г. от рождението му). – Септември, 1949, № 10, с. 129-137.

Идейно-творческият път на Гео Милев. – В: Милев Гео. Избрани произведения. С., 1950, с. 1-34.

Априлското въстание в българската литература. – В: Априлското въстание. Бр. единствен. С., 1951.

Българската литература. Исторически очерк. – Бюлетин на Комитета за наука, изкуство и култура. 1951, № 1-3, с. 9-28.

Алеко Константинов; Социалната поезия на Яворов. – В: Развитие на българската литература. Т. 1. С., 1951, с. 327-360; 524-550.

Литературното дело на Георги Кирков; От символизъм към реализъм и социална поезия. – В: Развитие на българската литература. Т. 2. С., 1952, с. 7-26, 241-289.

Непечатана статия на Георги Бакалов за Димитър Благоев. – Известия на Института за българска литература. 1, 1952, с. 175-177.

Поетичното майсторство на Вапцаров. – Известия на Института за българска литература, 1, 1952, с. 23-43.

Пенчо Славейков. (27 април 1886 – 28 май 1912). – Септември, 1952, № 6, с. 148-160.

За нашето литературно наследство. – Ново време, 1953, № 11, с. 33- 65.

Чешки вестник за Ботевата чета. – Известия на института за Христо Ботев, 1, 1954, с. 222-227.

Лириката на Иван Вазов. – В: ВАзов, Ив. Събрани съчинения. Т. 1, С., 1955, с. 5-72.

Литература и изкуство. – В:История на България. Т. 2. С., 1955, с. 344-359, с. 846-863, 1004-1017. Т. 3. С., 1964, с. 457-472, 654-665.

Опит за периодизация на българската литература след Освобождението. – Септември, 1955, № 9, с. 113-156.

Място и значение на Смирненски в бългтарската литература. – Известия на Института за българска литература, 4, 1956, с. 51-71.

Пътеписите на иван Вазов. (Предговор). – В: Вазов, Ив. Събранни съчинения. Т. 10. С., 1956, с. 5-21.

Димчо Дебелянов. – Литературна мисъл, 1957, № 2, с. 39-57.

Драмите на Вазов. - В: Вазов, Ив. Събрани съчинения. Т. 16. С., 1957, с. 5-29.

Идеи Октябрьской революции и современная болгарская литература. – Вопросы философии, 1957, № 5, с. 159-163.

Октомврийската революция и българската литература. – Литературна мисъл, 1957, № 5, с. 19-27.

Каково значение 1905 и 1917 гг. в истории формирования славянских литератур. – В: Сб. Ответов на вопрос. Литературоведению. М., 1958, с. 198-200.

Начало на критическия реализъм в българската литература. – Литературна мисъл, 1958, № 5, с. 23-41.

Литературната критика след 9 септември 1944 г. 1944 – 1959. – Септември, 1960, № 2, с. 117-191.

Непобедимата. – В: Съветската литература в България. 1918 – 1941. С., 1961, с. 171-178.

Увод. – В: История на българската литература. Т. 1. С., 1962, с. 5-10.

Някои проблеми на българския исторически роман между двете световни войни. – Сп. БАН, 1963, № 3, с. 5-30.

Христо Радевски. – В: Радевски, Хр. Стихотворения. С., 1965, с. 5-23.

Никола Фурнаджиев. – В: Эстетика и литература. . М., 1966, с. 309-332.

Димитър Благоев в литература. – Ново време, 1967, № 2, с. 50-63.

Октомврийската революция и търсене пътища в българската литература. – Литературна мисъл, 1967, 0 5, с. 69-80.

Октябрь и новые пути болгарской литературы. – Иностранная литература, 1967, № 7, с. 198-203.

Мисли за рецензията. – Пламък, 1968, № 15, с. 54-58.

Творчеството на Загорчинов – проблеми и герои. - В: Загорчинов, Ст. Избрани произведения. Т. 1. С., 1968, с. 9-39.

Кирил Христов без ретуш. – Литературна мисъл, 1968, № 4, с. 140-149.

Du romantisme dans la litterature bulgare pendant la Renaissance par rapport au Romantisme dans la litterature serbe. – In: II congr. intern. des etudes du sud-est europeenes. (Athenes, 7-13 mai 1970). Athenes, 1970, p. 35.

Земя и свобода. (За историческите романи на К. Петканов). – Изследвания в чест на акад. Михаил Арнаудов. С., с. 225-240.

Неизвестен превод на Лениново съчинение у нас. – Литературна мисъл, 1970, № 1, с. 13-15.

Българската литература през 80-те години. – В: История на българската литература. Т. 3. С., 1971, с. 13-85.

Първи прониквания на Лениновите естетически принципи у нас. – В: Ленинската концепция зя литературата и изкуството. Сборник изследвания. С., 1971, с. 89-92.

Георги Димитров за литературата. – Септември, 1972, № 5, с. 8-25.

За романтизма в българската литература през Възраждането с оглед към сръбската литература. – Изестия на института за литература., 21, 1972, с. 79-99.

И страшно е, майко, и весело. (Н. Фурнаджиев). – Септември 1923 и българската литература. Сборник статии. С., 1973, с. 287-305.

Боян Пенев и неговият дневник. (Предговор). – Пенев, Б. Дневник. Спомени. С., 1973, с.5-14.

Под сиянието на Октомври. Смирненски и някои негови съвременници. – Пламък, 1973, № 12, с. 73-77.

Прозата на Никола Фурнаджиев (Послеслов). – В: Фурнаджиев, Н. Съчинения. Т. 4., С., 1973, с. 601—605.

С ритъма на времето. (Творческото дело на Георги Бакалов). – Литературна мисъл, 1973, № 6, с. 3-22.

Пътят към историческия роман (до 9.ІХ.1944 г.). – В: Литературен процес и художествено творчество. Сб., посветен на 60-год. на акад. Пантелей Зарев. С., 1974, с. 31-40.

Никола Фурнаджиев. По пътищата ти вървях. – В: Вдъхновени от народа. 1944-1974. Сборник литературно критически статии. С., 1974, с. 56-72.

Среща с миналото. (Спомени). - Литературна мисъл, 1975, № 4, с. 3-27.; № 5, с. 24-48.; списание Пламък, 1975, № 10, с. 98-118; списание Септември, 1975, № 10, с. 63-119.

Летописец на комунистическото движение. – В: Г. Караславов. Изследвания, посветени на 70-год. му. С., 1976, с. 5-10.

Пенчо Славейков – личност и творчество. – Литературна мисъл, 1976, № 4, с. 33-41.

Антон Страшимиров и неговият роман “Роби”. – Литературна мисъл, 1976, № 6, с. 108-127.

Елин Пелин. – В: Елин Пелин. Сборник статии. С., 1977, с. 415-452.

Мемоарната литература през 80-те години. – В: Освобождението 1878 и развитието на българската литература. Сборник статии. С., 1977, с. 136-146.

Пътят на П. К. Яворов. – В: Българската критика за П. К. Яворов. (Сборник статии). С., 1977, с. 208-261.

Руската класическа и съветска литература в моя живот. – В: Ехото на Октомври. . Български писатели за съветската литература. С., 1977, с. 80-103.

Загорчинов и неговият Ивайло. (Встъпителна статия). – В: Загорчинов, Ст. Ивайло. Роман. С., 1978, с. 5-16.

Октьябрская революция и болгарская литература. – Болгарская русистика, 1978 , № 1, с. 3-10.

Развой на жанровете в българската литература през 80-те години. – В: Освобождението на България и литературата. Сборник с изследвания. С., 1978, с. 9-32.

Октьябрская революция и болгарская литература. – В: Единство и многообразие. Литературно-художествената критика в НРБ. М., 1979, с. 199-211.

Основные черты болгарской литературы в первые годы после Освобождения. – В: Литература и история. Освоб. Война 1877-1878 годов и болгарская литература. Ст. болгарских литеруроведов. М., 1989, с. 36-74.

Петканов и неговият роман “Морава звезда кървава”. – Литературна мисъл, 1979, № 2, с. 41-46.

Класик на българския стих. – В: Яворов – раздвоеният и единният. Нови изследвания. С., 1980, с. 7-10.

За характерологията на българския народ. Мисли и наблюдения на наши писатели. - Литературна мисъл, 1981, № 2, с. 7-13.

Асен Разцветников. Из моите спомени. – Янтра, 1981, № 2, с. 124-127.

Проблеми на днешната българска литература               Идеи и образи





 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team