St. Kl.Ohridski Logo



Беньо Цонев
Benjo Conev
(12.01.1863 - 5.10.1926)



Курсове   Библиография


Роден в гр. Ловеч. Завършва училище в родния си град. След Освобождението е един от малкото, които получават държавна стипендия на Министерството на просветата и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. След завръщането си работи като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при В. Ягич. Оттам заминава за Лайпциг, където завършва образованието си като ученик на проф. А. Лескин. Слуша лекции при известни учени като К. Бругман, Г. Кертинг, В. Вунд. В Лайпциг написва докторската си дисертация. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890). След завръщането си в София Б. Цонев започва да чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и едновременно с това преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Избран е за декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год.

Kурсове в Софийския университет
  • Увод в историята на българския език;
  • История на българския език;
  • История на българския глагол;
  • История на българското ударение;
  • Извори и помагала за историята на българския език;
  • Български писмен език от XV до XIX век.;
  • Историческа българска граматика;
  • История на българските звукове;
  • История на именните и глаголни форми;
  • Среднобългарска фонетика и морфология;
  • Новобългарска фонетика;
  • Новобългарска морфология;
  • Новобългарска синтакса;
  • Семасиология;
  • Вокализъм;
  • Консонантизъм;
  • Стил и правопис;
  • Граматика и стилистика;
  • Българска диалектология;
  • Граматическа дейност у българите от най-старо време до днес;
  • Обща палеография;
  • Славянска палеография;
  • Основи на българското езикознание;
  • Принципи на езикознанието (с оглед на българския език). Език и писмо;
  • Дакобългарски език.
    Ректорска реч:

    Определени и неопределени форми в българския език. Годишник ист. фил., VII (1910/11), с. 1-18.

    Дисертация

    За източнобългарския вокализъм.

    Публикации
    Монографии

    История на българския език. А. Обща част. Том първи. София, 1919, с. Х+529. Универс. библ. №8;
    Том втори, А. Обща част. Б. Специални части (посмъртно издание под редакцията на проф. Ст. Младенов). София, 1934, с. ХІІ+556. Универс. библ. №134;
    Том трети и последен. Б. Специални части (посмъртно издание под редакцията на проф. Ст. Младенов). София, 1937, с. VI+500. Универс. библ. №183.

    Добрейшово четвероевангелие. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1906, с. ХІІ+264. Библ. Бълг. старини кн. І. Изд. на М-во на нар. просвещение.

    Врачанско евангелие. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1914, с. VI + 236.

    Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Том І., София, 1910, с. ХХІІ + 555; том ІІ, София, 1923, с. ХVI + 552.

    Произход, име и език на Моравците. София, 1918, 84 с.

    Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека. София, 1920, с.XVI + 291.

    Студии и статии

    За произхождението на "Троянска притча". Сборн. нар. умотв., кн. VII, 1892, с. 224-244.

    Програма за изучаване на българските народни говори. Сборн. нар. умотв., кн. XVI-XVII, 1900, с. 879-911.

    Руско-български паралели. Славянски глас, год.І, 1902, кн.І, с. 20-29.; втора част, Пер.спис., кн.64, 1903, с. 249-259.

    Кюстендилско четвероевангелие. Пер. спис. , кн.66, 1905, с. 536-561.

    Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб. Сб. на Бълг. акад., кн.І, 1911, с. 1-54.

    От коя книжовна школа е излязъл Паисий Хилендарски. Славянски глас, год.Х, 1912, кн.5-6, с. 165-174.

    Един важен дамаскин от XVII век. Годишник ист. фил., VIII-IX (1912/13), с. 1-5.

    Кратка характеристика на Тетевенския говор. Сборн. нар. умотв., кн. ХХХІ, 1915, с. 1-8.

    Кои новобългарски говори стоят най-близо до старобългарски в лексикално отношение. Спис. на Бълг. акад., кн. ХІ, 1915, с. 1-32.

    Опис на ръкописите в Българската академия. Сборн. на Бълг. акад., кн.VI, 1916, с. 1-86.

    Езикови взаимности между българи и руси. - Сборник А. К. Медведев. София, 1922, с. 35-51.

    Книжовни старини от Елена. Годишник ист. фил., ХІХ (1923), с. 1-61.




Б. Цонев. История на българский език               Б. Цонев. Добрейшово евангелие

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team