Роден в гр. Видин. Завършва Висшето училище в София, славянска
филология (1902). Специализации във: Виена (1903-1904), Петербург и
Прага (1904-1905), Париж и Мюнхен (1911-1912). Доктор по филология в
Пражкия университет (1905). Доцент в СУ (1910). Извънреден професор
(1916). Редовен професор (1921). Дописен член на БАН (1918).
Действителен член на БАН (1929). Ръководител на Катедрата по общо и
сравнително индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Декан на
Историко-филологическия факултет (1923-1924). Действителен член на
Българския археологически институт (1922). Дописен член на
Академията на науките на СССР (1929), на Полската академия на
науките в Краков (1929), на Славянския семинар при Кралския колеж на
Лондонския университет (1929), на Славянския институт в Прага
(1929), на Германската академия на науките в Берлин (1942). Стефан
Младенов е един от видните представители на българското и
славянското езикознание в България и в чужбина, автор е на повече от
1100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Изследва
въпроси от българската диалектология, историята и етимологията на
българския език и на други славянски езици, сравнителното и
индоевропейското езикознание, въпроси от европейските и тюркските
езици. Той е автор на учебници и практически наръчници, на много
рецензии за съчинения, които разглеждат въпроси на българския език.
Особено внимание Стефан Младенов отделя на езика на българската
художествена литература. Основател и редактор (заедно със Ст.
Василев) на сп. “Родна реч”, чрез което воюва за чиста, изразителна
и самобитна родна реч. Отличия: Лауреат на Димитровска награда
(1950), орден “Народна република България” I ст. (1955), медал “За
наука и изкуство” сребърен (1920).
Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос.
С., 1956, 310 с.
Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан
Младенов С., 1957, 653 с.
Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). –
Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312
Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов
(1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.
Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud.
slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.
Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение
староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.
Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden
Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur
100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p.
907-915.
Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан
Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.
Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история
в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с.
305-307.
Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на
българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.
Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна
реч". – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.
Георгиев, Ст. Изследователска методология и
теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31,
1981, с. 319-326.
Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. –
Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.
Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за
проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език,
31, 1981, с. 332-336.
Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан
Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.
Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските
диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.
Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов
върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с.
340-342.
Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език
в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с.
342-346.
Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в
историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с.
346-350.
Балкански, Т. Словообразователните омоними в
“Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език.
А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие
на Ал. Теодоров-Балан". – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.
Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на
акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.
Попов К. Научното дело на видни български езиковеди.
С., 1982, с. 85-94.
Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена
и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.
- История на българския език
- Българска диалектология
- Български синтаксис
- Българското ударение
- Българска етимология
- Български географски названия
- Български литературен език
- Гръцка морфология с оглед на главните индоевропейски езици
- Паметници на готския и старонемския език
- Увод в индоевропейското езикознание
- Общо езикознание
- Принципи по езикознанието
- Увод в ексерименталната фонетика
- Увод в индоевропейската фонетика
- Индоевропейска морфология
- Образуване на имената в индоевропейските езици
- Индоевропейското езиково семейство
- Староиндийски език
- Готски език
- Готски език с увод в германската граматика
- Индоевропейски имена на реки и води
- Старонемски диалекти
- Увод в индоевропейската етимология
- Общо езикознание с оглед на епическия санскрит Махабхарата
- Индоевропейска фонетика
- Индоевропейско езикознание
- Чешки език
- Полски език
- Старогорнонемски език
- Звукофизиология с увод в сравнителната фонетика на
индоевропейските езици
- Старобългарски език в лексикално отношение
Монографии
Съвременният български книжовен език и народните ни
говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).
Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С.,
Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).
История на българския език. Прев. и ред. И.
Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.
Речници
Етимологически и правописен речник на българския
книжовен език. С., Хр. Г. Данов, 1941. XX, 704 с.
Речник на чуждите думи в българския език. С
обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3.
знач. доп. и разш. над. 1947.
Български тълковен речник. С оглед към нар. говори.
Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А.
Теодоров-Балан).
Избрани студии и статии
Към въпроса за езика и националната принадлежност на
Ново село (Видинско). – СбНУ, 18, 1901, с. 471-506.
Един сръбски учен за говорите в Източна Сърбия и
Западна България. – Период. сп., 65, 1904, с. 444-452.
За пограничните говори в Източна Сърбия. – Изв. на
Семинара по слав. фил. СУ, 1, 1905, с. 101-116.
Промените в граматическия род в славянските езици. –
Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 2 (1906-1907), 1907, с.
65-114.
“Български старини из Македония”, събрани от Й.
Иванов. С., 1908 (рец.). – Учил. прегл., 13, 1908, 10, с.
914-924.
Зайковски светогорски требник. – Период. сп., 71,
1910, с. 155-205.
Върху езика на Боянския надпис. – Минало, 2, 1911,
5-6, с. 4-5.
Мекостта на съгласните в българските говори (няколко
звукофизиоложки опити с изкуствени небца). – Год. СУ. Ист.-филолг.
фак., 10-11, 1915, с. 1-12.
История на българский език. А. Обща част. Том първи
(рец.). – Славянски глас, 13, 1920, 5-6, с. 43-46.
Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите
българи в новобългарската реч. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 17,
1921, с. 201-288.
Към въпроса за езиковото новаторство у нас. – Слънце,
3, 1921, 2, с. 123-134.
Из историята на някои по-малко известни български думи
(Етимологически съпоставки). – Сп БАН, 22, 1921, с. 227-241.
Българското влияние върху езика на македонските власи.
– Учил. прегл., 22, 1923, 4-5, с. 246-255.
Бележки към една старобългарска граматика. – Учил.
прегл., 22, 1923, 9, с. 670-681.
„Беседата на презвитер Козма против богомилите" от
Никола Благоев (рец.). – Духовна култ., 4, 1923, 16, с. 140-156.
Съкровищата на старата българска книжнина. – Духовна
култ., 4, 1923, 18-19, с. 202-224.
Към изследването на т.н. хетероклизия в
индоевропей-ските езици. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 19, 1923, с.
1-34.
Два въпроса из старобългарската граматика. – Сп БАН,
35, 1926, с. 37-59.
Няколко думи за Кричимския надпис. – Сп. БАН, 1945, №
33, 87-94.
Българската реч в произведенията на Елин Пелин. –
Балк. преглед, 1948, 606-628.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и
слог. - В: Ив. Вазов. С., 1950, 270-296.
Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския
език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в
японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956,
323-327.
Някои славянски имена на реки и тяхното значение за
праисторията и за общото езикознание. – Изв. Инст. бълг. ез., 5,
1957, 13-22. |