St. Kl.Ohridski Logo



Кирил Спиридонов Мирчев
Kiril Mirchev
(04.04.1910 – 03.09.1975)



За учения   Курсове   Библиография


Роден в гр. Битоля. Завършва славянска филология в Историко-филологическия факултет на СУ (1927). Специализация по славянска филология в Краков, Полша (1925-1926). Асистент в СУ (1929). Хоноруван доцент (1936). Редовен доцент (1937). Извънреден професор (1941). Редовен професор (1946). Член-кореспондент на БАН (1945). Директор на Института по славянска филология към Историко-филологическия факултет на СУ (1940-1949), Ръководител на Катедрата по български език (1950-1975). Завеждащ Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН (1951-1975) и на Секцията по диалектология (1970-1975). Председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН. Член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Дългогодишен редактор на сп. “Български език”, на поредиците “Известия на Института за български език”, “Трудове по българска диалектология”, “Българска диалектология. Материали и проучвания” и на редица научни сборници. Най-значителен е приносът на Кирил Мирчев в областта на историята на бълг. език. Многобройни са изследванията му върху фонетиката, морфологията, синтаксиса и лексиката, върху балканския характер на някои бълг. езикови явления, върху принципни въпроси на историческия развой на българския език: периодизация, проблематика, перспективи на изследванията. Области на основните научни интереси: история на българския език, история на българските диалекти, изследване и издаване на български исторически паметници. Отличия: Лауреат на Димитровска награда (1959), ордени “Кирил и Методий” II ст. (1957), I ст. (1963), “Червено знаме на труда” (1963), “Народна република България” III ст. (1972).

За Кирил Мирчев:

Malecki, M. Rocznik slaw., 14, 1938, p. 112-125 (рец.)

Холиолчев, Х. Ез. и лит., 10, 1955, 6, с. 464-467 (рец.)

Schutz, J. Sudost-Forschungen, 18, 1959, р. 234-236 (рец.)

Samilov, M. Intern. J. Slav. Ling. Poetics, 3, 1960, р. 167-168 (рец.)

Vaillant, A. Bulletin Soc. ling. Paris, 55, 1960, 2, р. 222-223 (рец.)

Андрейчин, Л. Бълг. език, 11, 1961, с. 183-184 (рец.)

Стойков, Ст. Кирил Мирчев. Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962 (В чест на Кирил Мирчев по случай шейсетгодишнината му), с. 5-11.

Младенов, М. Сл. Научни трудове на Кирил Мирчев (1929-1961). Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962 (В чест на Кирил Мирчев по случай шейсетгодишнината му), с. 12-23.

Blahova, E. Slavia, 35, 1966, р. 496-498 (рец.)

Копыленко, М. М. Вопр. языкозн., 15, 1966, 4, с. 158-160 (рец.)

Минчева, А. Бълг. език, 16, 1966, с. 520-522 (рец.)

Nedeljkovic, О. Slovo, 17, 1967, р. 191-195 (рец.)

Кирил Спиридонов Мирчев. В: Сто години БАН. 1. С., 1969, с. 424-427.

Андрейчин, Л. Виден историк на българския език (Чл.-кор. проф. Кирил Мирчев седемдесетгодишен). Бълг. език, 22, 1972, с. 497-500.

Младенов, М. Сл. Научни трудове на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев (1962-1972). Бълг. език, 22, 1972, с. 501-595.

Kostov, K. In memoriam Kiril Mircev. Ztschr. Slaw., 21, 1976, 6, p. 879-880.

Дограмаджиева, E. Чл.-кор. Кирил Спиридонов Мирчев (3.XII.1902-21.XII.1975). Бълг. език, 16, 1976, с. 289-295.

Стоянов, Ст. Проф. Кирил Мирчев. Ез. и лит., 31, 1976, 2, с. 100-102.

Мирчев, К. В: Речник на българската литература. 2. С., 1977, с. 383-384.

Дограмаджиева, Е. Ив. Кочев. Кирил Мирчев. Старобългарска литература, 3, 1977, с. 3-12.

Иванова-Мирчева, Д. Чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. С., 1979, с. 5-13.

Младенов М. Сл. Библиография на трудовете на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев (1926-1976). В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. С., 1979, с. 14-33.

Добрев, Ив. Бележит историк на българския език. По случай 80-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. Бълг. език, 32, 1982, с. 518-520.

Динеков, П. За проф. Кирил Мирчев – учения и човека. Съпост. езикозн., 8, 1983, 4, с. 71-78 (същото в: Динеков П. По следите на българската литература и наука. С., 1988, с. 213-224).

Дограмаджиева, Е. Кирил Мирчев. В: Кирило-Методиевски страници. С., 1983, с. 79-80.

Мирчева, Е. 90 години от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. Бълг. език, 42, 1992, 4, с. 267-271.

Дограмаджиева, Е. Мирчев, Кирил Спиридонов. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2 (И-О). Гл. ред. Петър Динеков. София: Изд. на СУ, 1995, 688-691.



Kурсове в Софийския университет
  • Историческа морфология на българския език
  • Външна история на българския език
  • Четене и тълкуване на старобългарски паметници
  • Българска диалектология
  • Разпадане на склонението на българския език
  • Историческа фонетика на българския език
  • Четене и тълкуване на новобългарски диалектни текстове
  • Старинни новобългарски диалекти
  • Четене и тълкуване на среднобългарски паметници
  • Избрани глави из историческата морфология на българския език
  • Основни черти на македонските говори
  • Новобългарска граматика
  • Българският език в славянското езиково семейство
  • Поява и развой на членната форма в българския език
  • Българският език и другите славянски езици
  • Преглед на българските диалекти
  • Среднобългарски език
  • Старобългарска морфология
  • Старобългарска глаголна система
  • Развой на членната форма в българския език
  • Старобългарски език
  • История на българския език
  • Историческа граматика на българския език
  • Български език
  • Развой на простото изречение в българския език
Публикации
Монографии

Сръбската наука за езика на македонските българи. С., М-во нар. просв, 1943. 88 с. (Библ. Бълг. книга, № 8).

Българският език през вековете. С., Наука и изкуство, 1964. 88 с.

Енински апостол. Старобълг. паметник от XI в. С., БАН, 1965. 264 с. (Съавт.: Х. Кодов).

Учебници

История на българския език. С., СУ, 1949. 164 с. (Унив. лит. Записки № 86).

Старобългарски език. С., СУ, 1949. 129 с. (Унив. лит. Записки №27). (Съавт.: И. Леков).

Историческа граматика на българския език. Учебник за учит. инст. С., Нар. просвета, 1953. 154, XL с. 2 изд. 1955

Старобългарски език. За учит. инст. С., Нар. просвета, 1954. 152 с. 2. изд. 1956.

Български език. Учебник за пед. у-ща за нач. учители. Под ред. на проф. Л. Андрейчин. С., Нар. просвета, 1955. 492 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Н. Костов, Е. Николов, С. Стойков).

Историческа граматика на българския език. (Учебник за студентите по бълг. филология). С., Наука и изкуство, 1958. 276 с. 2. изд. 1963; 3. изд. 1978.

Български език. Учебник за учит. инст. Ч. 3. С., Нар. просвета, 1963. 163 с. (Съавт.: Ст. Стойков).

Старобългарски език. С., СУ, 1968. 114 с.

Старобългарски език. Кратък грамат. очерк. (Учебник за студентите от висшите и полувисшите уч. заведения). С., Наука и изкуство, 1972 (библиогр. каре 1973). 112 с. 2. изд. 1985.

Избрани студии и статии

Глаголните форми бе и беше в развоя на българския език. Макед. преглед, 1940, № 1, 63-81.

Гръцко-български разговорници и речници през XIX в. и тяхното значение за проучванията на българския език. Макед. преглед, 1940, №4, 34-54.

За хипердиалектизмите в българския език. Год. СУ. Истор.-филол. фак., 33, 1940, 1-21.

Към разчитането на българския текст в Даниловия четириезичник. Макед. преглед, 1940, № 3, 36-42.

Първият елински учител в гр. Велико Търново – Иван Симеонов Македонец. Макед. преглед, 1940, № 2, 56-76.

Гръцко-български речник и разговорник от 1876 г. из Южна Македония. Принос към лексиката на долновардарските говори. Год. СУ. Истор.-филол. фак., 38, 1942, 1-109.

Гоце Делчев. Писма. Материали за историята на македонските българи. Макед. преглед, 1942, №4, 130-152.

Писма на Гоце Делчев. Макед. преглед, 1943, №4, 130-153.

Словното богатство на българския език. Учил. преглед, 1943, №2, 212-218.

Употреба на възвратното притежателно местоимение свой в старо- и новобългарския език. Год. СУ. Истор.-филол. фак., 42, 1-59.

Нещо за гръцките заемки в български език (по повод на статията на д-р П. Скорчев). Ез. и лит.,1947, №2, 23-27.

Още една новобългарска Александрия от началото на XIX в. Год. СУ. Истор.-филол. фак., 43, 1947, 1-44.

По въпроса за северозападните български говори. Rocz. slawist., 1948, №1, 109-116.

Западнобългарското сакам “volo”. Сп. БАН, 71, 1950, 69-78.

Бележки върху гръцките заемки в езика на седмоградските българи. Изв. Инст. бълг. ез., 1, 1952, 231-238.

За периодизацията на историята на българския език. Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1952, 194-201.

За смесването на окончанията в минало свършено време и в минало несвършено време на глаголите в български език. Бълг. език, 1952, № 1-2, 36-45.

За съдбата на турцизмите в българския език. Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1952, 117-127.

Кога възниква членната форма в българския език. Бълг. език, 1953, № 1, 45-50.

Поглед върху развоя на българското кирилско писмо. Бълг. език, 1953, № 4, 309-328.

Съпротивата на българския език срещу насилствената турска асимилация. – Бълг. език, 1953, № 3, 209-215. Също и на рус. ез. в: Славяне, 1953, №4, 34-37.

Българският език през вековете. Ез. и лит., 1956, №6, 420-432.

За някои лексикални особености на българския Физиолог от XVI в. В: Сб. в чест на акад. Александър Теодоров-Балан. По случай деветдесет и петата му годишнина. С. (1956), 319-323.

За членните форми в Добрейшевото евангелие, среднобългарски паметник от XVIII в. – Бълг. език, 1956, №3, 223-228.

Новооткрити кирилски пергаментни листове от XII-XIII в. Slavia, 25, 1956, №3, 372-383.

По въпроса за най-ранните примери от аналитичен дателен падеж в българските паметници. В: Езиковед. изслед. в чест на акад. Стефан Младенов. С., 1957, 37-46.

Приносът на акад. Ст. Младенов за историята на българския език и българската диалектология. В: Езиковед. изслед. в чест на акад. Стефан Младенов. С., 1957, 13-17.

Старобългарските азбуки. Ез. и лит., 1957, № 6, 428-437.

Днешното състояние на проучванията върху историята на българския език у нас. Бълг. език, 1958, №4-5, 409-419.

За една руско-българска успоредица в развоя на местоименията. В: Славист. сб. По случай IV Междунар. конгр. на славистите в Москва. Т. 1. Езикозн. С., 1958, 73-78.

Die bulgarische Sprachwissenschaft von 1935 bis 1958. Т. 1-2. Ztschr. slaw. Philol., 28, 1959, 164-189; 29, 1960, 173-182.

За новите морфологически черти в Пражкото евангелие – среднобългарски паметни от XV в. В: Езиковед.-етногр. изслед. в памет на акад. Стоян Романски. С., 1960, 231-237.

Към българската историческа лексикология. Бълг. език, 1960, №2-3, 218-220; 1961, №3, 247-250; 1962, №3, 208-211; 1963, №3, 255-257; 1965, №1, 48-51.

Развитие на българския език. В: Андрейчин, Л., Н. Костов и Е. Николов. Български език. За инст. за нач. учители. С., 1960, 402-410.

За езиковите особености на новооткрит фрагмент от най-стар славянски апостолски текст – Енински апостол от XI в. В: Слав. филология. Т. 3. Докл., съобщ. и статии по езикозн. С., 1963, 81-103.

Из историята на Кирило-Методиевия евангелски превод в българските земи. В: Хиляда и сто години слав. писменост. 863-1963. С., 1963, 155-164.

Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език. Бълг. език, 1963, №3, 188-197.

Нови данни за настаняването на аналитизма в българския език. В: Stud. ling. in honorem Thaddei Lehr. Splawinski. Krakow, 1963, 245-252.

Някои данни за българската лексика и българската глаголна система от XIII в. В: Славист. сб. (По случай V Междунар. конгр. на славистите в София). С., 1963, 77-83.

За хронологията на основните балканизми в българския език. Бълг. език, 1966, №4, 281-293.

Към езиковата характеристика на Охридския апостол от XII в. В: Климент Охридски. (916-1966). Сб. от статии по случай 1050 г. от смъртта му. С., 1966, 107-120.

Неизвестен препис на Климентовото слово за архангелите Михаил и Гавраил от 1359 г. Бълг. език, 1966, №5, 421-439.

Zur bulgarischen Wortbildung. Welt Slav., 11, 1966, №3, 233-240.

За синтетизма в Троянската повест. Бълг. език, 1968, № 4-5, 373-385.

За творителния предикативен падеж в българския исторически синтаксис. Бълг. ез., 1968, №2-3, 135-140.

Климент Охридски и развоят на българския език. В: Климент Охридски. Материали за неговото чествуване по случай 1050 г. от смъртта му. С., 1968, 33-42.

Към българския исторически синтаксис – архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 г. В: Славист. сб. По случай VI Междунар. конгр. на славистите в Прага. С., 1968, 105-122.

Към историята на бъдеще предварително (futurum exactum) в българския език. Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 357-362.

За една старобългарска синтактична особеност при изразяването на притежанието. Бълг. език, 1969, №3, 215-219.

Константин-Кирил – създател на старобългарския книжовен език. Сп. БАН, 1969, №2, 3-9.

За аналитизма в Троянската повест. Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 667-673.

За хронологията на някои фонетични диалектизми в българския език. – Бълг. език, 1970, №2-3, 147-152.

Предлог оу в поссесивной функции в истории болгарского языка. В: Исслед. по слав. языкозн. Сб. в честь шестидесятилетия проф. С. Б. Бернштейна. М., 1971, 79-84.

“Тъкъмо” и “нъ” в адверзативно-ограничителна функция в старобългарски. In: Stud. paleoslovenica. Praha, 1971, 237-241.

Единството на българските диалекти в миналото и днес. В: Свобода и отечество. Статии, докл., очерци и лит. материали за Пиринския край. С., 1972, 75-91.

Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език. В: Делото на Константин-Кирил Философ. С, 1972, 154-162.

За развоя на имената от г-основи в български език. В: Славист. изслед. Кн. 3. Сб., посветен на VII Междунар. конгр. на славистите. С., 1973, 162-165.

Проф. д-р Стойко Иванов Стойков (26.Х. 1912–9.XII. 1969). В: В памет на проф. Стойко Стойков. (1912—1969). Езиковедски изследвания. С., 1974, 5-13.

Правописният въпрос през Възраждането. Лит. мисъл, 1975, №6, 73-79.





K.Мирчев. Старобългарски език К. Мирчев. Българският език през вековете

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team