St. Kl.Ohridski Logo



Любомир Милетич
Liubomir Miletich
(14.01.1863 – 1.06.1937)



Курсове   Библиография


Завършва Загребската класическа гимназия през 1882 година. Следва славянска филология в Загреб и Прага от 1882 до 1885 година. Доктор по философия и славянска филология на Загребския университет през юли 1889 год. Декан на историко-филологическия факултет през учебната 1903/1904 год. Ректор на Университета през учебните 1900/1901 и 1921/1922 год.; действителен член на Българската академия на науките от 1898 год. (председател на БАН от 1926 год. до смъртта му). Председател на Македонския научен институт от 1927 год. до смъртта му. Почетен доктор (honoris causa) по славянска филология на Харковския университет в Русия. Дописен член на Руската академия на науките в Петроград, на Руското историческо общество, на Полската академия на науките в Краков, на Чешката академия на науките в Прага, на Югославянската академия на науките в Загреб, на Чешкото научно дружество и на Чешкото етнографско дружество в Прага, на Научното дружество "Шевченко" в Лвов, на Маджарското етнографско дружество в Будапеща и на Руския археологически институт в Цариград. Почетен член на Италианския институт за Източна Европа в Рим.

Kурсове в Софийския университет
  • История на българския език
  • Сравнителна граматика на славянските езици
  • Теория на основите
  • Звукофизиология
  • Старобългарска фонетика и морфология
  • Старобългарски синтаксис
  • Българска диалектология
  • Славянска етнография
Ректорски речи:

Членът в бългаския и руския език. - Сборн. нар. умотв., кн.XVIII, стр. 5-67.

Животът и характерът на славяните в древността. - Макед. преглед, год.II, кн.2, стр.58-75.

Публикации
Монографии

O članu u bugarskom jeziku. Zagreb, 1889, 54 стр.

Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. - СБНУ, кн. IX, 1893, стр. 211-390; кн. XIII, 1896, стр. 3-152.

Из историята на българската католишка пропаганда в XVII век. Бълг. преглед. Год I, 1894, кн. 10, стр. 62-82; кн. 11-12, 1894, стр. 146-189.

Посвест за падането на Цариград в 1453 год. - СБНУ, кн. XII , стр. 399-462.

Седмиградските българи. - СБНУ, кн. XIII. стр. 153-256.

Заселението на католишките българи в Седмиградско и Банат. - СБНУ, кн.XIV, стр. 284-543.

Книжнината и езикът на банатските българи. - СБНУ, кн. XVI-XVII, стр. 339-482.

Нашите павликяни. - Сборн. нар. умотв., кн.XIX, стр. 1-369.

Старото българско население в северо-източна България. София, 1902, стр. II+224.

Das Оstbulgarische. Wien, 1903, 302 стр.

Източните български говори. - СБНУ, кн. XXI, стр. 1-102.

Копривщенски дамаскин, новобългарски паметник от XVI в. - Библ. Бълг. старини, кн. II, Изд. на Бълг. акад. София 1908.

Die Rhоdopemundarten der bulgarischen Sprache. Wien, 1911, 236 стр.

Гръцките жестокости в Македония през гръцко-българската война. София, 1913, 179 стр.

Разорението на тракийските българи през 1913 год. София, 1918, 344 стр.

Два български ръкописа с гръцко писмо. - Библ. Бълг. старини, кн. VI София,1920, 176 стр.

Свищовски дамаскин. - Библ. Бълг. старини, кн. VII. София, 1923.

Седмоградските българи и техният език. - Спис. на Бълг. акад., кн.XXIII, 1926, 18, 1-181.

Учебници

Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник. За средните учебните заведения. Средец, 1888, 131 с. (Девето издание, София, 1925).

Избрани студии и статии

Особеностите на езика в Мариинския паметник. - Пер. списание, кн. XIX-XX, 1886, 219-252.

Старото склонение в днешните български наречия. - СБНУ, кн.II, 1890, 226-269.

Д-р Франц Миклошич и славянската филология. - СБНУ, кн.V, 1891, 355-499.

Към Самуиловия надпис от 993 год. - Известия Русского археол. инст. в Константинополе, т. IV, 1899, 1, 14-20.

Синтактични въпроси. - Уч. преглед, год. IV, 1899, 790-842.

"Арнаутите" в Силистренско и следи от носовки в техния език. - Пер. спис., LXI, 1900. 9, 623-666.

Нови документи по миналото на нашите павликяни. - СБНУ, кн.XXI, 1905, 1-155.

Фонетични особености на помашките говори в Чепинско. - Пер. спис. кн.LXVI, 1905, 193-221.

Поземлената собственост и войнишките бащини в турско време. - Пер. спис. кн.LXVI, 1905, 307-335.

От. Неофит Рилски като филолог. - Учил. преглед. год. XI, 1906, кн.1, 77-129.

Следы среднеболгарской замены носовых в новоболгарских наречиях. - Статы по славяноведению, вып. II, С.-Петербург,1906, 1-20.

Болгарские говоры чепинских помаков. - Сборник статей, посвященных В.И. Ламанскому, II, С.-Петербург,1908, 883-891

Носовките в полския език и чешкият преглас на вокала а. - Zbornik u slavu Vatroslava Jagica, Berlin, 1908, 691-698.

Павликянското наречие. - СБНУ, кн.XXVI, 1910, 1-28.

Редукция на гласните в Широколъшкия говор. - Спис. на Бълг. акад.,кн. III(2), 1912, 1-10.

Историята на Гюмурджинската автономия. София, 1914, 37

Българи и ромъни в техните културно-исторически отношения. Сборник Добруджа, София, 1917, 69-118.

Исторически и художествени паметници в монастира св. Ив. Бигор(Дебърско). - Спис. на Бълг. акад., кн.XVI, 1918, 1-34.

Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. - Спис. на Бълг. акад., кн.XVI, 1918, 35-42.

Единството на българския език в неговите наречия. - Бълг. Преглед, год. I, 1929, кн. 1, 1-21.

Прилагателни членни форми в старобългарски език. - Макед. преглед., год.VIII, 1932-1933, кн. 2, 1-8.

Към особеностите на гевгелийския говор. - Макед. преглед.,год. VIII, 1932-1933, кн.2, 51-70.

Към историята на тройния член в старобългарски език. - Бълг. преглед., год.II, 1933, кн. 1, 1-16.




Л. Милетич. Източнобългарските говори               Л. Милетич. Старобългарска граматика


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team