![]() |
![]() |
|
|
Палимпсест на Лънт (Ленинградски палимпсест, Ленинградски октоих)Кратко описание
Фрагмент от глаголически паметник от началото на XII в. Съдържа 8 пергаментни листа във формат 190х135 мм. Съхранява се в Руската национална библиотека в Санкт Петербург под сигнатура Q.п.I.64. Фрагментът е намерен в Синайския манастир "Света Екатерина" през 1859 г. от К. Тишендорф, който го пренася в Русия. Основната част се пази в манастира под № 34. Горният слой на палимсеста е кирилски с български правопис от XIII в. ЗАпазеният глаголически текст е на 28-34 реда върху сегапните страници, като на всеки ред липсват от 3 до 7 букви. Текстът представлява 59 пълни и 9 непълни тропара от канони, съдържащи ирмоси. Първоначално листовете са били по-големи - преди да пише, кирилският писач е подрязал и обърнал листовете обратно. Глаголица се разчита само на една страна на пергаментните листове - 1v, 2r, 3v, 4r, 5v, 6r, 7v и 8r. Възможно е някога глаголическият ръкопис да е предсттавлявал свитък, който по-късно е бил нарязан и използван за кирилска книга. По писмо и правопис глаголическият паметник показва общи черти с българските ръкописи ит края на XI - началото на XII в., писани с късна юсова глаголица - глаголическият текст на Боянския палимсест, добавената страница на Киевските листове, късната глаголица в Асеманиевото и Зографското евангелие, глаголицата в Охридския апостол и др. Срещат се отделни кирилски букви. Употребява се само голям ер. Не е проведеното правописното правило за т. нар. смесване на носовките. Има почти редоивни примери за изясняване на еровете. Рядка езиково-правописна особеност на паметника е писането на буква за и след веларни съгласни. Палимпсестът е проучен от Х. Г. Лънт, който през 1958 г. разчита и частично публикува текста в латинска транскрипция. проф. Боряна Велчева Публикации:
Образци от ръкописа: |
Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team