|
Следва славянска филология в Софийския университет
(1913-1916), получава дипломата си две години по-късно в края на
войната, следва и право (1918-1920). Специализира славистика в Прага
(1923-1925), където през 1925 г. защитава докторат в Карловия
университет, специализира в Краков, Виена, Братислава и Варшава по
различно време. Декан на историко-филологическия факултет през
учебната 1935-1936 г. Директор на Народния театър в София от м. май
1936 до м. септември 1937 г. Член на Българската академия на
науките, на Славянския научен институт в Прага, на Словашкото научно
дружество "П. Й. Шафарик" в Братислава (названието на Словаштака
академия на науките от онова време), на Чешкото общество на науките
в Прага. Почетен член на Чехословашко-българската взаимност в Прага,
на Лужишкожсръбското дружество в Прага, на Дружеството на руските
писатели и публицисти в България.
За Борис Йоцов: Величко Тодоров. Славистичният
канон на Борис Йоцов;
Иван
Павлов. Ученият в
лабиринта на историята
От Борис Йоцов: Славянските
литератури и славянското съзнание в България
- Увод в новата българска литература
- Българска лирика
- Българска повест
- Българска драма
- Главни представители на българската лирическа поезия
- Български национален романтизъм
- Българска литература: от Паисий до Венелин, от Венелин до
Раковски, от Раковски до Вазов, от Вазов насам
- Карел Хинек Маха и чешкият романтизъм
- Славянски лирици
- Славянски романисти
- Славянски драматици
- Славянски литератури през ХVІІІ в.
- Южнославянски романтизъм
- Западнославянски романтизъм
- Славянски романтици
- Южнославянски реализъм
- Западнославянски реализъм
- Славянски реалисти
- Славянски модернизъм
- Чехо-словашка литература
- Полска литература
- Сърбохърбатска литература
- Словенска литература
- Лужичкосръбска литература
- Руска литература
- Славянски литератури през ХІХ в
Публикации
Монографии
Отакар Мокри. - Годишник истор. филол., ХХV (1928/1929), 136
с.
Паисий Хилендарски. С., 1935, 48 с.
Славянството и Европа. С., 1992, Библ. "Език и литература", УИ
"СВ. Климент Охридски", 108 с. (Съст. Ив. Павлов, Вл. Пенчев).
Студии и статии
Йозеф В. Фрич и В. Друмев. - Листопад, год. VІІІ, 1927,
кн. 6-7, с. 165-181.
Нешо Бончев. - Училищен преглед, год. ХХVІ, 1928, кн. 6,
с. 505-541.
Йозеф Добровски в България. - Sborník praci I. Sjezdu
slovanských filologů v Praze, 1929, Praha, 1932, str.
773-850.
Славянските литератури и славянското съзнание в България.
Български преглед, год. І, 1929, кн. 1, с. 39-79.
Българската революционна романтика. - Бълг. ист. библ.,
год. ІІ, 1929, т. 1, с. 160-197, и т. 4, с. 152-177.
Иван Асен ІІ като образ на национално съзнание през време на
робството. - Бълг. истор. библ., год. ІІІ, 1930, т. 3, с.
187-227.
П. Р. Славейков. - Бълг. истор. библ., т. ІІ, 1929, с.
104-171.
Илия Р. Блъсков. - Бълг. истор. библ., т. ІІІ, 1929, с.
169-210.
Пенчо Славейков. - Бълг. истор. библ., т. V, 1929, с.
45-96.
Йозеф Добровски и нашето възраждане. - Бълг. истор. библ.,
год. ІІІ, 1930, т. 1, с. 154-189.
Българска романтика у Прокопа Хохолоушек. - Български
преглед, год. І, 1930, кн. 3, с. 354-414.
Т. Г. Масарик и неговият идеал за Нова Европа. - В:
Българо-чехословашка взаимност. Сборник под ред. На В. Н.
Златарски и Б. Йоцов, С., 1930, с. 214-232.
Братя Миладинови в Чехия. - Годишник ист. фил., ХХХ
(1933-1934), с. 1-82.
Харалан Ангелов. Стихотворения. Уредба, бележки и увод. С., 1934,
211 с.
Адам Мицкевич. - Полско-български преглед, 1935, кн. 2, с.
69-102.
Български страдания и борби за свобода в славянската поезия. -
Годишник ист. фил., ХХХІ (1934-1935), с. 1-188.
Д-р П. Берон и неговите съвременници. - Училищен преглед,
1934, с. 7-47.
Kde domov můj у нас. - Българска мисъл, 1934, кн. 1, с.
3-24. |
