St. Kl.Ohridski Logo



Светомир Иванчев
Svetomir Ivanchev
(10.07.1920 - 05.02.1991 )



Курсове   Библиография

Завършва Славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски"(1947). Постъпва в Катедрата по славянско езикознание и етнография на СУ (1952). Избран е за доцент (1963) и за професор (1970). Ръководител е на катедрата по славянско езикознание от 1974 до пенсионирането си. Специализира във Варшава и Краков (1958-1959) като стипендиант на ЮНЕСКО. Заема длъжностите заместник-декан (1965-1966) и декан (1966-1970) на Факултета по славянски филологии; директор на Института за български език при БАН (1976-1977); заместник-директор (1965) и директор (1980-1982) на Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти към СУ; председател и член на Комисията по българистика към СУ, на Научния съвет, на Академичния съвет, на Университетския редакционно-издателски съвет; заместник-председател на Висшата атестационна комисия; генерален секретар на Българския национален славистичен комитет; заместник-председател на Българо-немската и Българо-полската комисия по българистика; член-учредител на Съюза на преводачите в България. Св. Иванчев участва в много международни конгреси, симпозиуми и други научни форуми; изнася научни доклади и чете лекции в различни европейски университети; организатор е на редица международни конференции в България. Член е на редакционната колегия на сп. "Български език", сп. "Старобългаристика", основател и главен редактор на сп. "Съпоставително езикознание".

Kурсове в Софийския университет
  • Сравнителна граматика на славянските езици
  • Старобългарски език
  • Историческа граматика на чешкия език
  • Теоретична граматика на съвременния чешки език
Публикации
Монографии

Проблеми на аспектуалността в славянските езици. С., БАН, 1971, 264 с.

Приноси в българското и славянското езикознание. С., Наука и изкуство, 1978, 364 с.

Българският език - класически и екзотичен. София, Нар. просвета, 1988 239 с.

Речници

Български римен речник. С., Наука и изкуство, 1967. ХХХІІ, 284 с. (Съавт.: Т. Класанов, Ив. Тренев).

Словашко-български речник. С., Наука и изкуство, 1970. 1150 с. (Съавт.: Ст. Знеполски, К. Мара, Цв. Романска). 2. изд. 1979.

Чешко-български речник. Т. 1-2. С., Труд, 2001, 2002 (редактор; изданието е отпечатано посмъртно).

Учебници

Славянски текстове. С пояснителни бележки и речници. (Помагало за студентите по славянска филология) Ред. Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1958. 500 с. (Съавт.: Т. Виргова, Цв. Романска, А. игов, К. Мара).

Преводи

Чешка проза. Антология. Съст. Емил Георгиев. С., Държ. Изд., 1946. 448 с.

Дърда, Я. Нямата барикада. Сб. разкази. С., Народна младеж, 1948. 96 с.

Хашек, Я. Приключенията на храбрия войник Швейк през Световната война. Т. 1-2. Ч. 1-4., Народна култура, 1948-1955.
1. 1948. 624 с.
2. 1955. 476 с.
2. изд. под заглавие: Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. Роман. Ч. 1-4. 1956; 3. изд. 1956; 4. изд. 1975; 5. изд. 1978; 6. изд. 1981.

Готвалд, К. Избрани речи и доклади. С., БКП, 1952. 460 с.

Немцова, Б. В замъка и неговата околност. Повести и разкази. С., Народна култура, 1954, 272 с.

Сватоплук, Т. Без шефа. Роман. С., Наука и изкуство, 1954. 514 с. (Прев. И: Л. Грубешлиева).

Щорх, Е. Ловци на мамути. Роман из живота на първобитните хора. С., Народна младеж, 1959. 284 с.

Чапек, К. Разкази от единия и от другия джоб. С., Народна младеж, 1966. 264 с. (Прев. и: Григор Ленков). 2. изд. и Книга апокрифи. 1978.

Хашек, Я. Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости. Разкази и фейлетони. С., Народна култура, 1967. 272 с.

Чапек, К. Книга апокрифи. Разкази. С., Народна младеж, 1968. 163 с.

Чапек, К. Първа бригада. Повест. С., Народна култура, 1970, 228 с.

Чапек, К. Избрани творби. С., Народна култура, 1971. 600 с. (Прев. и: Л. Георгиева).

Хашек, Я. Грехът на поп Ондржей. Избрани разкази. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1974. 296 с.

Чапек, К. Метеор. Роман. С., Народна култура, 1974. 224 с.

Несвадба, Й. Две приключения. Повести. С., Народна младеж, 1975. 364 с.

Чапек, К. Кракатит. Роман. С., отечество, 1979. 280 с. (Прев. и: Я. Иванчев).

Храбал, Б. Празници на кокичетата. Разкази. С., Народна култура, 1983. 167 с. (Прев. и: Я. Иванчев).

Чапек, К. Обикновен живот. Роман. С., Народна култура, 1983. 187 с.

Чапек, К. Избрани фантастично-утопични произведения. Т. 1-2. С., Народна младеж, 1985. (Прев. и: Я. Иванчев, Л. Георгиева, М. Кюркчиева, В. Раковски, В. Самоковлиев, Г. Белинска). Т.1. 580 с. Т. 2. 255 с.

Хашек, Я. Избрани творби. Т. 1-3. С., Народна култура, 1986.
1. Разкази, очерци, пътеписи. (прев. и: К. Кьосева, С. Каникова). 647 с.
2. Из историята на партията и умерения прогрес в рамките на закона. 533 с.
3. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. 871 с.

Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. С., Христо Ботев, Евър, 1994 (с оригинални илюстрации на Йозеф Лада).

Хашек, Я. Безкрайни лъжи. Хумористични разкази. С., Труд, 1998. (Прев. и: Стефан Бошнаков, Василена Мирчева). 239 с.

Хашек, Ярослав Избрани творби. Варна, Компас, 2001, 191 с.

Хашек, Ярослав. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. София, Захарий Стоянов, 2002, 912 с.

Студии и статии

Една неописана употреба на членуваната форма. (Към въпроса за формата на обръщението в бълг. ез.). - Сб. в чест на акад. Ал. Теодоров-Балан по случай 95-год. му. С., 1955, 271-278.

Интонацията - една особеност на дългите гласни в българските диалекти. - Ез и лит., 1957, № 3, 230-231.

Наблюдения върху употребата на члена в българския език (във връзка с една непопулярна синтактична теория). - Бълг. ез., 1957, № 6, 499-524.

Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. - Ез. и лит., 1960, № 6, с. 470.

Една непривична употреба на наставката -ч-ен в българския език. - Бълг. ез., 1960, № 6, 518-520.

Следи от словашко влияние върху някои плевенски и никополски говори. - В: Езиков.-етногр. изследвания в памет на акад. Ст. Романски. С., 1960, 91-101.

Контекстово обусловена ингресивна употреба на глагорите от несвършен вид в чешкия език. - Год. СУ Филол. фак., 54, 1961, № 3, 1 -152.

За някои форми на показателните местоимения в българския език. - Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 401-408.

Чешки елементи в българската дърводелска терминология. - В:

Чехословакия през вековете.

С., 1963, 471-495.

Bocian - полското название на щъркела. - Изв. Инст. бълг. ез. (В чест на проф. Ив. Леков), 11, 1964, 227-229.

Оглед (с оглед на, без оглед на), безогледен, безогледно, безогледност. - Бълг. ез., 1964, № 4-5, 417-422.

Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. - Год. СУ Филол. фак., 60, 1966, № 1, 645-666.

Към въпроса за членуването на генерично употребения подлог. - Ез. и лит., 1967, № 4, 61-64.

Римите на Иван Вазов и Пенчо Славейков и редукцията на гласните в българския език. - Год. СУ Фак. слав. филол., 61, 1967, № 2, 139-156.

Едно възможно обяснение на названието гълъби за царевицата. - Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 147-150.

За една заемка от словашкия език и нейните производни. - Бълг. ез., 1968, № 4-5, 420-421.

Проблеми на актуалното членение на изречението. - В: Слав. Филология. Т. 10. С., 1968, 39-53.

Третоличното местоимение в чешкия език в успоредица с българския. - Славист. изсл. С., 1968, 27-47.

За един от видовете функционално-семантична разграниченост на личните и показателните местоимения. - Ез. и лит., 1972, № 5, 17-31.

За някои основни сходства и разлики в областта на глаголния вид. - В: Славянска филология. Т. 12. С., 1973, 131-152.

Към въпроса за вокатива. - In: Otazky slov. syntaxe. Brno, 1973, 315-320.

За функционално-семантичната свързаност на личните местоимения в славянските езици с актуалното членение на изречението. - В: Реферати са заседања међунар. комисиjе за изучавање граматичке структуре слов. jез. Београд, 1974, 55-85.

Морфо-семантико-функциональная теория глагольного вида в славянских азыках и специфика болгарского языка. - Балк. езикозн., 1974, № 3, 23-34.

Семантика и функциониране на показателното местоимение този/тоя в съвременния книжовен език. - Бълг. ез., 1974, № 6, 539-545.

Към въпроса за създаването на национална ботаническа терминология. - Ез. и лит., 1975, № 4, 17-25.

За личното собствено име Марин (Марина, Маринка). - Бълг. ез., 1976, № 5, 395-398.

Към въпроса за остатъчния (съкратен) инфинитив (супин) в съвременния български език. - Бълг. ез., 1976, № 1-2, 72-75.

Проблеми на развитието и функционирането на модалните категории в българския език. - В: Помагало по бълг. морфология. Глагол. С., 1976, 348-359.

Случай влияния румынского языка на болгарский. - Jужнослов. филолог, 32, 1976, 143-147.

Третоличното местоимение в старобългарския език. - В: Актуалното членение на изречението и бълг. език. (Предварителни материали). С., 1976, 67-81.

Един неописан семантико-словообразувателен глаголен модел в съвременния българкси книжовен език. - В: Закономерности на съществуването на и развитието на слав. ез. С., 1977, 37-53.

За обсега на темпоралната дефективност на някои глаголи в българския език. - Бълг. ез., 1977, № 3, 196-199.

За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност) или за околичествяването (квантификацията) в българския език. - Slovaca, 1977, № 3, 217-222.

Формите на обръщение при съществителното име брат. - Бълг. ез., 1977, № 1, 43-45.

Към въпроса за генезиса на относителните местоимения в славянските езици. - В: Славист. изследвания. Кн. 4. С., 1978, 33-35.

Показателното местоимение като средство на анафоричния механизъм в славянските езици. - В: Слав. филология. Т. 15. С., 1978, 135-142.

Взаимодействие между български и румънски език в областта на антропонимията. - Analele universitatii Bucuresti. Limbii si literaturi straine, XXVIII, 1979, №2, с. 42-47.

Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. - Съпоставително езикознание, 1979, № 2, 50-59.

Опит за изясняване същността на българските деепричастни форми на -щец, - щиц, -щицима. - В: Изсл. върху историята и диалектите на бълг. ез. Сб. в памет на проф. К. Мирчев. С., 1979, 256-264.

По някои въпроси на развитието на българския книжовен език. - В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. С., 1979, 35-40.

Глаголният тип клекнувам в българския език. - В: В чест на акад. В. Георгиев. Езиков. проучвания по случай 70-год. от рождението му. С., 1980, 446-448.

Изразяване на фазовостта на глаголното действие в полски и български. - Studia z filologii polskiej i slowianskiej, XIX, 1980, с. 137-141.

Някои аспекти на синтактичната характеристика на българския език при съпоставката му с полския. - Съпоставително езикознание, 1980, № 5, 38-43.

Глаголното окончание за 1 л. мн. ч. -мо в славянските езици. - Зб. за филол. и линг., 24, 1981, 13, 81-88.

Класически и екзотичен - българският език по-стар от българската държава. - Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, 5-9.

class="desc"Третоличното местоимение в старобългарски език. - Sbornik praci Filozoficke fakulty Brnenske univerzity. Studia minora Facultatis Philosophicae Universitatis Brunеnsis. А 28. Brno, 1980, с.91-98.

Развоят на *tj *dj в шт и жд в етногенетичният процес на Балканите. - Старобългаристика, V, 1981, № 1, с. 27-47.

Към въпроса за съчетанията ръ/рь, лъ/ль в старобългарските текстове. - Старобългаристика, 1982, № 3, 103-107.

On the problem of the temporal defectiveness of some verbs in Bulgarian. The Slavic Verb. - In: An Anthology presented to Hans Christian Sorensen - 16th December 1981. (executive eds. P. Jacobsen, H. I. Krag). Copenhagen, Rosenkilde and Bagger, 1981, с. 67-69.

An unusual way of forming diminutives from nouns of masculine gender in Bulgarian. - Bulgaria - Past and Present. Studies in history, Literature, Economics, Music, Sociology, Folklore and Linguistics. Sofia, 1982, с.68-70

Paralleles linguistiques bulgaro-francais. - Съпоставително езикознание, VII, 1982, №1-2, с.98-104

Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. - Slavia, LII, 1983, № 3-4, с. 317-321.

Български и праславянски. - Славянска филология, т.17. София, 1983, с. 17-32.

Взаимни българо-полски лексикални влияния. - Trzynáście wieków Bulgarii. Materialy polsko-bulgarskiej sesji naukowej. Warszawa 28-30 X 1981. Warszawa, 1983, с. 19-28

За появата и функционирането на определителния член. - Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 63-66.

Прилагателното име в българския език под режим на аналитизъм. - Бълг. ез., 1983, № 4, 301-304.

Миналите разказвателни системи в българския език. - Бълг. ез., 1984, № 1, 27-32.

Отглаголните наречия на -ешком в българския език. - Зб. Матице срп. За филол. и линг., 27-28, 1984-1985, 269-271.

Количествен анализ на превода (върху материал от чешкия и българския език). - Езикови проблеми на превода (славянски езици) (съст. М. Иванова, М. Лилов). [Изкуството на превода] София, 1985, с. 70-85.

Преображенията на славянския перфект. - Dissertationes Slavicae. Slavistische Mitteilungen. Материалы и сообщения по славяноведению, XVII. Szeged, 1985, с. 7-13.

Les systemes narratifs preteritaux dans la langue bulgare. - II colloque franco-bulgare de linguistique contrastive. Paris - 1 et 2 decembre 1982 (textes reunis par ZI. Guentcheva, J. Fontaine). [Travaux publies par l`Institut d`Etudes slaves, XXXII.] Paris, 1985, с.169-177.

Проблеми на категорията каузалност в белоруския и българския език. - Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии, LXXVI, 1982, кн.1. София, 1986, с.86-95 (в съавторство с Ив. Куцаров).

Йозеф Пата, Антонин Фринта, Бохуслав Хавранек - отношения с българистиката. - Slavica Pragensia. XXVIII. [Acta Universitatis Carolinae, 1985. Philologica, 2.] Praha, Univerzita Karlova, 1988, с.161-170.

O nekterych otazkach ceskeho vymenneho lektoratu na Univerzite Klimenta Ochridskeho v Sofii. - Cestina jako cizi jazyk, III. Materialy z III. Mezinarodniho symposia cesky jazyk a literatura v zahranici. Praha, 1990, с.109-117.

За откриването на хуманитарната гимназия (гимназията за древни езици и култури) в София. Съпостав. езикозн. N 1, 1989, 56-62.





 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team