St. Kl.Ohridski Logo



Владимир Георгиев
Vladimir Georgiev
(3.02.1908 - 1986)



Курсове ›   Библиография


Завършва класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1930). Специализира индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет (1933-1934), където получава докторат; в университетите в Берлин, Флоренция (1939-1940) и Париж (1946-1947). Асистент в Софийския университет (1931-1941), доцент (1936-1945), професор (1945), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на Софийския университет (1948-1974); декан на Историко-филологическия факултет (1947-1948); заместник-ректор (1948-1951), ректор (1951-1956). Директор на Института за български език при БАН (1951-1957); секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН (1956-1963); заместник-председател на БАН (1959-1972); директор на Единния център по език и литература (от 1972). Председател на Международния комитет на славистите (1958-1963; от 1963- заместник-председател); председател на Българския национален комитет на славистите (от 1955). Председател на Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (1965-1967; от 1967 - почетен председател). Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (от 1973). Член на Бюрото на Управителния съвет на Международния комитет по микенология. Гл. редактор на "Кратка българска енциклопедия" (1962-1969), на енциклопедия "А-Я" (1974), на енциклопедия "България" (т.1., 1978). Главен редактор на сп. "Български език" и на сп. "Балканско езикознание". Академик (1952). Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968). Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Проучванията на Георгиев са свързани с кирило-методиевската проблематика и основните проблеми на индоевропейското езикознание (родствените отношения на индоевропейските езици, проблемите за праезика и прародината, въпросите за древните езици на Мала Азия и за езика и произхода на етруските, балтославянското езиково родство и др.). Георгиев има съществен принос в диахронното проучване на вокализма и морфологията на славянските езици. Проучването му "Вокалната система в развоя на славянските езици" (1964) представя качествено нова теза за същността и развоя на славянската фонемна система въз основа на конкретен материал от чуждата топонимия и антропонимия от предписмения период, старобългарски текстове, съвременните български диалекти и съвременните славянски езици. В тясна връзка с тази теза е и новото тълкуване на закона за "отваряне на затворената сричка чрез метатеза" - т.нар. ликвидна метатеза. Главният принос на книгата му "Основни проблеми на славянската диахронна морфология" (1969), в която се обясняват номиналните флексивни морфеми в съвременните слав. езици, е общовалидността на фонематичните и морфологичните закони, на които се подчиняват тези морфеми, доказателството, че както едните, така и другите промени са правилни и закономерни (в разрез с разпространеното досега младограматическо тълкуване на въпроса). Георгиев разработва концепцията за т.нар. "трипартиция на гутуралите" в монографията "Индоевропейските гутурали" (1932), която има предимства при определянето на етимологията на редица старобълг., съвременни бълг. и общославянски лексеми с очевиден общ произход, но с необясними от позицията на съществуващите досега тези консонантни промени. Автор е на теоретична разработка за двуделение на развоя на българския книжовен език.

Георгиев ръководи колективната работа по създаването на "Български етимологичен речник". Той е и един от инициаторите за създаването на съвременния български правопис.

Георгиев разработва проблемите на балканското езикознание. Разграничава тракийски език от фригийски и дакийски, определя мястото на тракийски и илирийски между другите индоевропейски езици. Въз основа на ново приложение на сравнително-историческия метод установява наличието на един неизвестен индоевропейски език. Георгиев е един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо. Установените от Георгиев положения се разработват по-нататък от редица учени (Бранденщайн, Ван Виндекенс, Карноа, Мерлинген, Хаас и др.).

Kурсове в Софийския университет
  • Историческа граматика на латинския език
  • Фонетика на латинския език
  • Морфология на латинския език
  • Историческа морфология на латинския език
  • История на въпроса на предгръцкото население
  • Латински език
  • История на гръцкия език
  • История на латинския език
  • История и сравнителна морфология на гръцкия и латинския език
  • История на римската литература
  • История на гръцката литература
  • История на гръцката култура
  • Историческа граматика на гръцкия език
  • Езикознание
  • Увод в езикознанието
  • Общо езикознание
Докторска дисертация

Отрицателната заповед в гръцки, латински, българские, староиндийски и инюктивът. Виенски университет, Философски факултет, 1934 г.

Публикации
Монографии

Предгръцко езикознание (2 ч., 1941-1945);

Тракийският език (1957);

Въпроси на българската етимология. С., 1958, с. 160;

Изследвания по сравнително-историческо езикознание (на рус. ез. 1958);

Българска етимология и ономастика. С., 1960, с. 180;

Вокалната система в развоя на славянските езици. С., 1964, 127 с.;

Увод в историята на индоевропейските езици (на итал. ез. 1966);

Общеславянское значение проблемы аканья. С., 1968, 150 с. [Георгиев Вл., В. К. Журавлев, Ф.П.Филин, Ст.Стойков];

Основни проблеми на славянската диахронна морфология. С., 1969, 208 с.;

Траките и техният език (1977)

Речници

Старогръцко-български речник. София, 1939, VIII+766 с. (Съавт.: И. Войнов, Б. Геров, Д. Дечев, А. Милев, М. Тонев).

Правописен речник на българския книжовен език. С., 1945, 221 с. (Съавт.: Ив. Леков, Л. Андрейчин)

Словарь крито-микенских надписей. София, БАН, 1955, 86 с.

Български етимологичен речник. Т. 1-3, БАН, 1971-1986. (колектив)

Учебници

Увод в езикознанието. С., Народна просвета, 1958, 172 с. (Съавт.: Ив. Дуриданов)

Езикознание. С., Наука и изкуство, С., 1959, 354 с. (Съавт.: Ив. Дуриданов)

Студии и статии

Към изследването на речниковия състав на нашия език. 1. Думи, които започват с а. - БЕ, 2, 1952, 1-2, с. 63-68;

Преосмисляне на падежно окончание в членна форма. - БЕ, 5, 1955, 3, с. 252;

Възникване на нови сложни глаголни форми със спомагателен глагол "имам". - ИИБЕ, 5, 1957, с. 31-59;

Една особеност на произношението на съгласната н в български. - БЕ, 7, 1957, 2, с. 154-155;

По въпроса за носовите гласни в съвременния български език. - БЕ, 7, 1957, 4, с. 353;

По въпроса за уподобяването на съгласните в български. - БЕ, 8, 1958, 1, с. 52-56;

Проблема периодизации истории языка и периодизация болгарского языка. - В: Славистичен сборник. 1. С., 1958, с. 165-183;

Дъще, брате - старинни преживелици в български език. - БЕ, 11, 1961, 2, с. 97-101;

Праславянската фонемна система и ликвидната метатеза. - В: Славистичен сборник. С., 1963, с. 9-15;

L`apport du bulgare a la formation de l`union linguistique balkanique. - In: Les problemes fundamentaux de la linguistique balkanique. Sofia, 1966, p. 65-67;

Индоевропейский термин *deywos в славянских языках. - In: To Honor Roman Jakobson. Paris, 1967, p. 734-737;

Common Slavic and Indoeuropean. - In: Melanges Marcel Cohen. Paris, 1967, p. 368-374;

За произхода на няколко славянски морфеми. - В: Славистични изследвания. С., 1968, с. 5-10;

Венети, анти, склавени и триделението на славянските езици.- В: Славистичен сборник. С., 1968, с. 5-12;

Произходът на флексията на сегашното действително причастие в славянските езици.- БЕ, 18, 1968, 2-3, с. 121-134;

Фонематический и морфематический подход к объяснению флексии славянских языков. - ВЯ, 17, 1968, 4, с. 32-34;

Illyrier, Veneter und Urslawen.- БалкЕ, 13, 1968, 1, с. 5-13;

Преосмислени падежни форми.- БЕ, 20, 1970, 2-3, с. 153-157;

Происхождение окончаний третьего лица множественного числа настоящего времени в болгарском языке. - В: Исследования по славянскому языкознанию. М.,

1971, с. 42-44;

Slavischer Wortschatz und Mythologie. - AnzSPh, 4, 1972, p. 20-26;

Три периода развития праславянского языка. - СФ-С, 12, 1973, с. 5-16;

Системата на българския глагол от диахронна гледна точка. Сегашно време.- БЕ, 23, 1973, 1-2, с. 34-44;

За така нареченото "затвърдяване" на меките съгласни в западнобългарските говори.- БЕ, 24, 1974, 2, с. 170-172;

Някои особености на българските звателни форми.- БЕ, 26, 1976, 1-2, с. 56-59;





  

  Copyright 2002-2004 ©  by Bibliotheca Slavica Team