St. Kl.Ohridski Logo



Синайски требник (евхологий, молитвеник)

Описание      Публикации      Образци от ръкописа       Образци от текста
Кратко описание

Старобългарски глаголически паметник от X век. Открит 1850 г. от архим. Порфирий Успенски в ман. „Св. Екатерина" на Синайския полуостров. През 1975 г. са открити още 28 л. от паметника и днес той се състои от 133 л. По-голямата част от ръкописа се съхранява в манастира „Св. Екатерина" (със сигн. MS 37 за старата и MS 1/N за новооткритата част) - общо 133 листа. Другите четири листа се намират в Русия. Два от тях са занесени от Успенски в Санкт Петербург, където днес се пазят в РНБ (от сбирката на П. Успенски, Глаг. 2). През 1853 г. П. Успенски и Н. М. Крилов посещават отново Синайския манастир и взимат със себе си още един лист, който днес се съхранява в Библиотеката на АН в Санкт Петербург в сбирката на И. И. Срезневски, № 19 (сигн. 24.4.8). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взима лист от паметника. Сега той също се съхранява в РНБ (от сбирката на Н. П. Кондаков, глаг. 3). Според учени като Н.М. Карински и И. А. Бичков листовете, съхранявани в Санкт Петербург са части от друг ръкопис.

Началото и краят на ръкописа липсват. От обозначението на първата запазена тетрада (Nr. 20) научаваме, че това е бил голям кодекс и около 160 листа от неговото начало днес липсват.

Съхранената част съдържа част от най-старинния славянски състав на богослужения денонощен цикъл, като чинопоследования, обреди и молитви. Особено интересен е текстът на молитвите за всякакъв случай (на всяка потреба). Този състав на ръкописа е ранен и съдържа както части от Молитвеника, така и на Служебника. Важен за проучването на ранната славянска богослужебна практика е Изповедният чин, чийто точен извор не е открит сред гръцките и латинските средновековни текстове. Част от него, т. нар. изповедна молитва, съответства на Емерамската молитва, текст на старовисоконемски. От латински се счита, че е преведен пенициала (списък от наказания, прилагани при нарушаване на християнския морал). По-голямата част от текстовете обаче са преводи от гръцки. Самият състав на кодекса има паралели в гръцки (провинциални византийски и итало-гръцки) евхологии от X век. Неговото комплектуване на славянска почва е станало от архаични моравски преводи и по-късни допълнения, направени в България.

Ръкописът е написан от един книжовник със старинна, не съвсем кръгла глаголица. Писмото е дребно и широко. В палеографско и правописно отношение се наблюдава близост с паметници като месецесловната (едноколонна) част на Асеманиевото евангелие и Рилските глаголически листове.

В украсата на ръкописа се откриват главно две тенденции, които понякога се смесват. При едната преобладават геометричните форми на инициалите, докато при другата са налице растителни и плетенични мотиви. Характерни за ръкописната украса са и цветните основи в жълто или зелено при заглавията.

Езикът на текста е архаичен. Писачът на паметника е бил с добре развито чувство за езика и в някои случаи, както при промените на еровите гласни, е отразил измененията изключително последователно.

Андрей Бояджиев

Публикации:

Иванова-Мавродинова, В., Л. Н. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. В: Кирило-Методиевски студии, т. 12, София, 1999, 5-86 (за Синайския евхологий стр. 26-33)

Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. В: Славянска палеография и дипломатика. София: CIBAL, 1980, 195-196.

Карлинский, А. Е. Старославянская версия Сант-Еммерамской молитвы. В: Типология и взаимодействие славянских и германских языков. Минск, 1969, 135-161.

Минчев, Г. Мястото на новооткритите листове от Синайския евхологий сред другите текстове от ръкописа. Филологически и литургически анализ на молитвите от денонощния богослужебен цикъл (asmatikе akolouthia). Palaeobulgarica/ Старобългаристика XVII (1993), 1, 12-36.

Огiенко, I. Iсторiя церковно-слов'янскоi мови. Том п'ятий. Наиважнiщi пам'ятки церковно-слов'янскоi мови. Частина I: Пам'ятки старо-слов'янськi X-XI вiкiв. Варшава, 1929, 35-38.

Dostál, A. L'Eccologe slave du Sinai. Byzantion, 1, 1966, 41-50.

Frček, J. Euchologium Sinaiticum. Texte slave avec sources greques et traduction francaise. I (Patrologia Orientalis, 24.5), 1933, II (Patrologia Orientalis, 25.3), 1939.

Frček, J. K textové kritice Sinaiského euchologia. Slavia, 16 (1947), 1-2, 31-46.

Issatschenko, A. Die althochdeutschen Beichten und ihre altslavische Übersetzung. Zeitschrift für slavische Philologie, 18, 1942, 283-309.

Repp, F. Zur Kritik der kirchenslavischen Übersetzung des sogennanten St. Emeramer Gebets im Euchologium Sinaiticum. Zeitschrift für slavische Philologie, 22, 1954, 2, 315-332.

Stankoská, Petra. Trojí hlaholské o v Euchologiu sinajskem. In: Cyrillomethodiana. Sbornik k ucťní památky Mons. Prof. ThDr. Vojtěcha Tkadlčíka. Olomouc-Praha: Euroslavica, 2000, 125-131.

Vaiilant, A. L'Eucologe du Sinai: particularités de la langue du texte. Byzantinoslavica, 21, 1, 75-87.

Van Wijk, N. Zur Vorgeshichte zweier altkirchenslavischer Sprachdenkmäler. II. Euchologium Sinaiticum. Archiv für slavische Philologie, 40, 1926, 271-278.

Nachtigal, R. Euchologium Sinaiticum. Starocerkevrnoslavanski glagolski spomenik. I del. fotografski postenek. Ljubljana, 1941; II del. Tekst s komentarjem. Ljubljana, 1942

Tarnanidis, I. C. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 65-86, 219-248.

Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1986, 193-194

Słonski, S. Index verborum do Euchologium Sinaiticum. Warszavwa, 1934.

Образци от ръкописа:
Euchologium Sinaiticum       Euchologium Sinaiticum, ff. 2v-3r


Euchologium Sinaiticum, f. 68v       Euchologium Sinaiticum, f. 69r       Euchologium Sinaiticum, f. 99v       Euchologium Sinaiticum, f. 100r







Образци от текста:
Euchologium Sinaiticum, f.       Euchologium Sinaiticum, f.

Oт изданието на Стоян Романски, Старобългарски език в образци. София, Университетска печатница, 1945
(Университетска библиотека № 267).

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team