St. Kl.Ohridski Logo



Петър Николов Динеков
Petar Nikolov Dinekov
(17.10.1910 - 22.02.1992 )



Курсове   Библиография


Завършва Софийския университет, Историко-филологически факултет, славянска филология (1933). Специализира в Полша, във Варшавския университет (1934-1935) и в Ягелонския университет, Краков (1935). Асистент в СУ (1938), доцент (1941), професор (1966). Народен деятел на културата (1972). Герой на социалистическия труд (1980). Ръководител на Катедрата по българска литература (1960-1979). Зам.-ректор на СУ (1962-1964). Ръководител на Секцията по българска литература до Освобождението към Института за литература при БАН (1948-1983). Директор на Института за фолклор при БАН (1973-1982). Директор на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980-1991). Ръководител на Архивния институт при БАН (1949-1951). Член на Съюза на българските писатели (1945). Член на Управителния съвет (от 1947), секретар (1950-1954, 1956-1958) и подпредседател (1948-1949) на Съюза на българските писатели. От 1986 г. е председател на Българския национален комитет на славистите. Член е на Международния комитет на славистите (1955) и е подпредседател (1960-1963, от 1985). Доктор хонорис кауза на Варшавския университет (1973).

Kурсове в Софийския университет
  • История на старата българска литература (1941-1979)
  • История на българската литература през Възраждането (1944-1979)
  • Български фолклор (1945-1979)
  • История на руската и полската литература (1944-1945)
Публикации
Монографии

София през ХІХ в. до Освобождението на България. С., 1939. VІІІ, 355 с. с илюстр.

Софийски книжовници през ХVІ век. Ч. 1. Поп Пейо. С., 1939, 124 с. (хабилитационен труд, СУ. Историко-филологически факултет. 1941)

Литературни легенди. С., 1940, 160 с.

Софийски книжовници през ХVІ в. Ч. 1. Поп Пейо. -

Първи възрожденци. С., 1942. 184 с. 2. изд. 1944.

Литературни образи. С., 1956. 332 с. 2. изд. 1958. 3. изд. 1968.

Петко Р. Славейков. Творчески път. С., 1956. 104 с.

Писатели и творби. С., 1958. 414 с.

Български фолклор. Ч. 1. С., Български писател, 1959. 586 с. 2. изд. 1972, 3. изд. 1980, 4. изд. 1990.

Делото на Димитър и Константин Миладинови. С., 1961,. 52 с.

Възрожденски писатели. С., 1963. 382 с.

Из историята на българската литература. С., 1969. 358 с.

Между свои и чужди. Лит. статии. С., 1969. 309 с.

Историческа съдба и съвременност. С., 1972. 351 с.

В света на Христо Ботев. Статии. 1976. 272 с.

O bulgarskiej literaturze, folklorze i zwiazkąch z Polską. Warszawa, Panstw. wyd. nauk, 1977, 592 p.

При изворите на българската култура. С., 1977. 308 с.

Между фолклора и литературата. (Към 1300-год. на българската държава). С., 1978. 504 с.

Похвала на старата българска литература. С., 1979, 4 96 с.

В живота и литературата. С., 1982. 294 с.

Литература и култура. С., 1982, 418 с.

Ученики Кирилла и Мефодия в Болгарии. С., София-прес, 1986. 24 с. (също и на англ., фр., нем. и исп. ез.).

Размисли върху българската литература. С., 2001.

Учебници:

Българска народна поезия. С., 1949. 180 с.

Стара българска литература. Кратък курс. Ч. 1. С., 1950. 231 с.

Стара българска литература. Кратък курс. Ч. 2. С., 1953. 206 с.

Христоматия по старобългарска литература. (Помагало за студентите по бълг. и слав. филол. във Филол. факултет). С., 1961. 472 с. (Съавт.: К. Куев, Д. Петканова). 2. подобр. и доп. изд. 1967; 3. изд. 1974; 4. изд. 1978.

Старобългарски страници. Антология. С., 1966. 508 с.

Из старата българска литература. Антология. С., 1968. 236 с. (Библиотека за ученика).

Възрожденски страници. Антология. В 2 т. С., 1969. Т. 1. 547 с. Т. 2. 547 с.

Българска възрожденска литература. От Паисий Хилендарски до Добри Войников. Антология. С., 1972. 256 с.

Студии и статии

Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература. - В: Сб. в чест на акад. Ал. Теодоров-Балан по случай 95-год. му. С., 1955, 31-37.

Книжовният живот в София през ХVІ век. - Родина, 1941, № 4, 124-143.

Към въпроса за отношението на българите към делото на Феликс Каниц. - Сп. БАН, 63, 1942, 117-137.

Македония в преписката на проф. Марин Дринов. - Макед. преглед, 1942, № 2, 52-84.

Писма на софийски търговци до Цариград през ХІХ в. - Сердика, 1942, № 3-4, 7-13.

Традиция и нови идеи в литературата. - Златорог, 1942, № 1, 10-19.

Нашата поезия. - В: Докл. на Първата нац. конференция на писателите в България, 23-25.09.1945. С., 1945, 97-142.

Книжовни средища в средновековна България. - Истор. преглед, 1947, № 4-5, 407-427.

Литературната история и съвременниците. - Език и литература, 1947, № 1, 1-18.

Адам Мицкевич. - Септември, 1949, № 6, 113-122.

Захари Стоянов - общественик и писател. - Септември, 1949, № 1, 104-112.

Людмил Стоянов - поет и гражданин. - В: Л. Стоянов. Юбилеен сборник. С., 1949, 121-124.

Постижения и задачи на ботевознанието. - В: Христо Ботев. Сборник по случай 100 години от рождението му. С., 1949, 657-669.

Пушкин в България. - Септември, 1949, № 9, 105-118.

Българската литература до Кримската война. - В: Развитие на българската литература. Т. 1. С., 1950, 9-22.

Вазов в развитието на българската литература. - В: Иван Вазов. Сб. по случай 100 години от рождението му. С., 1950, 73-110.

Съвременни народни песни. - Септември, 1951, № 5, 124-137.

Първият превод на "Тарас Булба". - Известия на Института за литература, 1, 1952, 69-79.

Паисий Хилендарски в развитието на българската литература. - Известия на института за българска литература, 2, 1954, 233-248.

Адам Мицкевич в България. - Септември, 1955, № 10, 82-97.

Прозата на Христо Смирненски. - В: Сб. в чест на акад. Ал. Теодоров-Балан по случай 95-год. му. С., 1955, 235-249.

Бележки върху периодизацията на българската литература до Освобождението. - Известия на Института за българска литература, 4, 1956, 3-50.

Поезията на Елисавета Багряна. - Септември, 1956, № 10, 3-50.

Bułgarskie przekłady „Pana Tadeusza". - Pamiętnik slow., 7, 1957, 17-30.

Развитие на литературните проучвания в България след Втората световна война. - In: Beogradski međunar. slav. sastanak. Beograd, 1957, 141-149.

Фолклорът и историята на българската литература. - Литературна мисъл, 1957, № 6, 15-31.

Йордан Иванов - историк на българската литература. - Известия на Института за българска литература, 6, 1958, 5-19.

Проблемът за романтизма в българската литература до освобождението. - Септември, 1958, № 8, 140-164.

Първобългарските каменни надписи и началото на българската литература. - Cercetări de ling., 3, 1958, 153-156.

Основни черти на старата българска литература. - Литературна мисъл, 1959, № 1, 34-58.

Поезията на Христо Ботев. - Септември, 1959, № 1, 152-166; № 2, 117-142.

Über die Anfänge der bulgarischen Literatur. - International Journal of Slavic Linguistics and Poetics, 3, 1960, 109-121.

Братя Миладинови в историята на българската фолклористика. - Сп. БАН, 1961, № 4, 13-30.

Делото на братя Миладинови. - В: Миладинов, Д. и К. Миладинов. Български народни песни. 4. изд. С., 1961, 5-32.

Надписите от Македония. - Известия на Института за български език, 8, 1962, 37-53.

Некоторые особенности поэтики современной народной песни. - In: Poetics. Poetyka. Поэтика. Warszawa, 1962, 1962, 487-499.

Общи въпроси на старобългарската литература; Разкази и повести; Българската литература през Х-ХІІ в.; Литературният живот през ХІІІ в.; Евтимий Търновски; Българската литература през ХVІ в.; Поп Пейо; Матей Граматик; Българската литература през ХVІІ в. и първата половина на ХVІІІ в.; Йосиф Брадати; Заключителна глава. - В: История на българската литература. Т. 1. С., 1962, 13-22, 164-177, 242-253, 254-266, 285-306, 380-387, 388-395, 396-401, 402-414, 415-418, 419-424.

Основни моменти в развитието на българската поезия през ХІХ в. - In: Studi in honore di Ettore Lo Gatto e Giovanni Maver. Roma, 1962, 167-178.

Битови приказки. - В: Български народно творчество. Сб. 10. С., 1963, 5-51.

Делото на Кирил и Методий и развитието на българската литература. - Литературна мисъл, 1963, № 3, 45-58.

Елисавета Багряна. - Септември, 1963, № 4, 24-38.

Начало новой болгарской литературы. (В свете общего развития литератур в Восточной Европе). - In: La littérature comparée en Europe Orientale. Conf. de Budapest, 1962. Budapest, 1963, 424-432.

Paisij Chilendarski a Christofor Žefarovič. - Pamiętnik słow., 13, 1963, 37-52.

Паисий Хилендарски и историята на българската литература. - Сп. БАН, 1965, № 3, 34-54.

Развитие жанров в литературе болгарского Возрождения. - Zagadnenia rodzajow lit., 1965, № 1, 41-51.

Делото на Стефан Веркович. - В: Веркович, Ст. Народни песни на македонските българи. Кн. 1. С., 1966, 5-26.

Климент Охридски в развитието на българската литература. - В: Климент Охридски. 916-1966. Сб. статии … С., 1966, 25-37.

Развитие на литературата през 50-те и 60-те години на ХІХ в.; Петко Р. Славейков; Никола Козлев; Райко Жинзифов; Добри Войников; Васил Друмев; Илия Блъсков. - В: История на българската литература. Т. 2. С., 1966, 182-220; 285-348; 349-357; 358-369; 370-384; 385-408; 409-425.

A travers les échanges litteraires bulgaro-polonais: Pencho Slavejkov et Adam Mickiewicz. - In: To honor Roman Jakobson. Essays on the occaasion of his 70-th birthday. Vol. 1. Hague, 1967, 513-522.

Pencho Slawejkow - wobec tradycji odrozenia narodowego Bulgarii. - Pamiętnik słow., 12, 1967, 3-16.

Делото на Кузман Шапкарев. - В: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 1. С., 1968, 5-29.

Общност и различия в развитието на старите славянски литератури. - В: Славянска филология. Т. 2. С., 1968, 49-61.

Пътят на Людмил Стоянов. - Литературна мисъл, 1968, № 3, 18-34.

Съдбата на българската литература през ХІІІ-ХІV в. - Септември, 1968, № 12, 53-70.

Съдбата на "Пан Тадеуш" в България. - В: Славистични изследвания, С., 1968, 367-378.

Фолклор и литература. - В: Фолклор и литература. Изследв. И статии. С., 1968, 3-26.

Личността на Кирил-Философ. - Септември, 1969, № 4, 135-150.

Някои проблеми на българската народна балада. - Изв. Инст. музика, 13, 1969, 103-119.

Старобългарската литература - наша гордост и наша тревога. - Литературна мисъл, 1970, № 2, 51-72.

Хайдушките народни песни в развитието на българската литература. - В: Изследвания в чест на акад. М. Арнаудов, С., 1970, № 2, 343-358.

La ballade populaire bulgare et ses rapports avec les ballades des autres peuples balkaniques. - In: Actes du I Congr. intern. des études balk. et sud-est europ. Vol. 7. S. 1971, 689-870.

Особености на българската литература през ІХ и Х в. - В: Константин Кирил-Философ. Докл. от симп., посветен на 1100 г. от смъртта му. С., 1971, 271-284.

Старата българска литература и националната историческа съдба. - Старобългарска литература, 1, 1971, 5-32.

Българската фолклористика след Втнората световна война. - В: Проблеми на българския фолклор. Т. 1. С., 1972, 13-23.

Два аспекта на хуманизма в българската литература. - Известия на института за българска литература, 21, 1972, 9-21.

Образът на автора в съвременната българска проза. - Recherches slav., 17-19, 1972, 151-160.

Човекът в "История славяноболгарская". - Литературна мисъл, 1972, № 5, 3-14.

К проблеме академических изданий произведений болгарских класиков. - В: Текстология слав. лит. Л., 1073, 41-50.

Проблема композиции современного болгарского романа. - In: Poetyka i stilistika słow. Warszawa, 1973, 13-20.

Дело Вука Карадџића и бугарска филолошка култура у другоj половини ХІХ в. - В: Науч. састанак слависта у Вукове дане. Београд, 1974, 325-340.

Паисий Хилендарски и Доситей Обрадович. Една историческа аналогия. - В: В чест на акад. Д. Косев. Изследв. по случай 70 год. от рождението му. С., 1974, 59-64.

Фолклорът и съвременната българска литература. - Известия на Института за музикознание, 17, 1974, 149-158.

Христо Ботев между своите съвременници - поети. - В: В памет на М. Димитров. С., 1974, 529-541.

Дмитрий Сергеевич Лихачов и новите пътища на литературознанието. - Литературна мисъл, 1976, № 8, 9-18.

Иван Вазов на прехода на две епохи. - Литературна мисъл, 1976, № 4, 77-85.

История и съвременност в литературата. - Ново време, 1976, № 9, 87-99.

Между фолклора и литературата. (Взаимовръзки). - Български фолклор, 1976, № 1, 3-12.

О распространении древнеболгарской литературы на Руси. - В: Культурное наследие древной Руси. Истоки. Становление. Традиции. М., 1976, 27-31.

Проблеми на многотомната литературна история. - Литературна мисъл, 1976, № 1, 38-45.

Христо Ботев в развитието на българската литература. - Литературна мисъл, 1976, № 3, 6-22.

Българската литература през ХVІІ в. - Литератулна история., 1, 1977, 5-19.

Историческата мисия на старата българска литература. - Старобългарска литература, 2, 1977, 5-19.

Преводите в историята на българската култура. Стара литература. Възраждане. - В: Изкуството на превода. С., 1977, 7-19.

Фолклорът в историческата съдба на българския народ . - В: Проблеми на българския фолклор. Т. 3. С., 1977, 5-15.

Фолклорът в творчеството на Н. Хайтов и Й. Радичков. - Български фолклор, 1977, № 3, 3-16.

Михаил Арнаудов и българският фолклор. - Български фолклор, 1978, № 3, 3-15.

Яворов в развитието на българската поезия. - Септември, 1978, № 1, 103-115.

Език и народна съдба. - В: Проблеми на българския фолклор. Т. 4. С., 1979, 50-58.

Йордан Радичков. - Септември, 1979, № 10, 234-242.

Личността на Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 7, 1980, 3-21.

Der Humanismus der Literatur der bulgarischen Wiedergeburt. - In: Bulg. Sprache, Literatur und Geschichte. München, 1980, 123-138.

Някои въпроси около Преславската книжовна школа. - Старобългарска литература, 12, 1982, 36-46.

Киев и Киевска Русия в българската литература. - В: Славянска филология. Т. 18. С., 1983, 15-26.

Le professeur Iv. D. Šišmanov et la culture héllenique. - В: Култ. и лит. отношения между българи и гърци от средата на ХV в. до средата на ХІХ в. С., 1984, 7-13.

Творчеството на Елисавета Багряна - научен и изследователски проблем. - В: Е. Багряна на 90 г. Сливен, 1984, 3-11.

Aspects of history of the Bulgarian literary language in the 18th and 19th centuries. - In: The Formation of the Slavic Lit. Languages. Columbus, 1985, 121-131.

Българската емигрантска литература през ХІХ в. - Литературна история, 13, 1985, 3-25.

Личността на първоучителя Методий. - Старобългарска литература, 17, 1985, 3-29.

Препрочитайки "История славяноболгарская". - В: В чест на акад. Д. Косев. Юбилеен сборник. С., 1985, 85-91.

Рилският манастир в изследванията на проф. Й. Иванов. - Старобългарска литература, 18, 1985, 21-29.

Folklore and the centuries-long history of the Bulgarian people. - In: Anglo-Bulg. Symp. London 1982. Proceedings 2. London, 1985, 98-105.

Литература и народна съдба. - В: Втори международен конгрес по българистика. Плен. докл. 1. С., 1986, 120-134.





 

 
  Copyright 2002-2004 ©  by  Bibliotheca Slavica Team