St. Kl.Ohridski Logo



Александър Теодоров-Балан
Alexander Theodorov-Balan
(15.10.1859 - 1959)

Та все пак и българският книжовен език си служи днес с няколко десетки думи и строежи от моя ръка изкарани н пуснати на пазар, както напр. верска, въз основа на..., влияние върху..., възглед, гледище, дейност, заплаха, излет, излетник, изтъкна, летовище, общувам, предимство, предходни, поява, становище, съгласно със..., съответни, съвпадеж, творба, тъй че ..., украса, усет, хижа и др.



За учения   От него   Курсове   Библиография


Следва славянска филология в Карловия университет в Прага и в Лайпциг (1879-1884). Защитава докторска дисертация на тема : За звука "ь" в новобългарския език. Същата година става и редовен член на Българското книжовно дружество. От 1888 г. работи като хоноруван, а след това и като редовен преподавател във Висшия педагогически курс (по късно същата година Висше училище) в София. Първи ректор на Висшето училище и основател на Университетската библиотека. Избиран е за ректор в три мандата (1888-1889, 1896-1897, 1902-1903). Действителен член на Българския археологически институт от 1922 г. и Почетен доктор на Софийския университет от 1939г. Акад. Александър Теодоров-Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоретичното изучаване на неговия граматичен строеж, за създаването на български тълковен речник и демократичен правопис. Работи и в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език. Автор е на първата научна история на българската литература до края на XIXв. както и на редица изследвания върху българската литература след Освобождението. Работи и в областта на българската библиография. Акад. Александър Теодоров-Балан оставя огромно по обем научно творчество. Пълната библиография на трудовете му съдържа повече от 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език.

За Александър Балан: Петър Динеков. Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература В: Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан. София: БАН, 1955, 31-37.

Kурсове в Софийския университет
  • Българска литература
  • Българска граматика, българска реч
  • Периоди в българската книжнина
  • Наука за езика
  • Славянски литератури
Академична реч

Свети Климент Охридски в книжевния помен и в научното дирене.

Публикации
Монографии

Паисий Хилендарски. История Славяноболгарская 1762. Пловдив, 1898

Софроний Врачански.За стогодишнината на новата българска печатна книга (1806-1906), С. 1906

Български книгопис за сто години. 1806-1905. Материали. София, 1909

Българска прослава за хилядо години от смъртта на свети Климент Охридски и на хилядо години българска просвета. София, 1916

Свети Климент Охридски в книжовния помен и в научното дирене. София, 1919

Кирил и Методий. Изтъкми…Св. I-II.София, 1920-1934; (Университетска бибилиотека № 146.

Български залиси с език, книжнина и общество. София, 1956

Учебници

Ръководство за изучаване на старобългарския език в средните училища. Граматика, образци за четене и словарче. Пловдив, 1892

Българска литература. Кратко ръководство за средни и спец.у-ща. Пловдив, 1896

Българска граматика. Написа…Д. I. За думите. Ч. I. Звукословие. София, 1930

Нова българска граматика за всякого. Дял I-II. Св.1-4. София, 1954-1961

Нова българска граматика. София, 1940

Студии и статии

Към историята на българския език. Български книжовен език и правопис.- Периодическо списание, VІІ, 1890, № 32-33, 242-286; № 34, 511-541

Български изток и запад в книжевния език (Принос за моя стотни рожден день, 27. Х. 1958). Български език, VIII (1958), 6, 489-499.

Принос към въпроса за българските носовки.- Периодическо списание, І, 1882, № 3, 142-145

Старият български език и новобългарските наречия.- Периодическо списание.- ІV, 1885, № 14, 256-271

Един принос към височкия говор.- Периодическо списание, ІV, 1885, № 15, 401-410

Ние спрямо себе си.- Периодическо списание, ІV, 1885, № 18, 455-461

Западните български говори.- Периодическо списание, V, 1886, № 19-20, 146-213

Към възгледа на нашите филолози.- Периодическо списание, V, 1888, № 23-24, с. 920

А. Константинов, Бай Ганю. Невероятните разкази за един съвременен българин.- Български преглед, ІІ, 1895, № 6, 118-119

П. Р. Славейков.- Български преглед, ІІ, 1895, № 8, 153-154

Термини - Потекло на думи - Изрази.- Периодическо списание, ІХ, 1899, № 58, 663-667

Нова уредба на българския правопис.- Български преглед, V, 1899, 5, 152-156; V, 1899, № 5, 138-147

Новото упътване за общ правопис.- Български преглед, V, 1899, № 8, 135-139

Синтактичен ситнеж.- Училищен преглед, ІV, 1899, № 7-8, 890-906

Един момент от благозвучие в български книжовен език.- Училищен преглед, V, 1900, № 3, 291-303

Преглед на поетическата творба на Вазов.- Периодическо списание, ХІІ, 1900, № 61, с. 731-746; ХІІІ, 1902, № 62, 33-62, 141-151, 195-222, 245-292, 496-516, 764-795; ХІV, 1903, № 63, 64-93, 153-178; ХVІІ, 1905, № 66, 662-708

Един особит звук в родопското наречие.- Периодическо списание, ХV, 1904, т. 65, 544-576

Родопското наречие. Име и положение между източното и западното.- В: Сборник статей по славяноведению, посвященных профессору М. С. Дринову, Харков, 1905, 111-127

Англиец, френец, Шведия, дански, югославско.- Българска реч, І, 1921, № 9, 136-140

Език и реч.- Български език, І, 1921, № 1, 5-10

Интерес и грижа за български eзик.- Българска реч, І, 1921, № 7, 98-103

Упростяване на правописа.- Българска реч, І, 1921, № 5-6, 70-74

Път за българската книжнина, осветлен върху основата на една поема.- Училищен преглед, ХХІ, 1922, 645-702

Нов български правопис.- Демократически преглед, ХV, 1922, № 5-6, 289-310

Правописните обяснения на професора Л. Милетич.- Демократически сговор, № 16, 19. Х. 1923

Десет заблуди за езика.- Философски преглед, ІІІ, 1931, № 3, 287-289

Десет заблуди за езика.- Философски преглед, ІІ, 1931, № 3, 289

Хубост на езика.- Философски преглед, ІV, 1932, № 2, 167-186

Език, реч, правопис.- Училищен преглед, ХХХ, 1931, № 7, 845-860

Език и правопис.- Училищен преглед.- ХХХІ, 1932, № 8, 1385-1400

Брулени листи за български език.- Училищен преглед, ХХХ, 1931, № 10, 1237-1255; ХХХІ, 1932, № 8, 1385-1400

"Генералша", "генералица", генералка" и подобни.- Родна реч, VІ, 1933, № 5, 207-210

От "Омортаг" - дали "омортагски"?.- Родна реч, VІІІ, 1934, № 2, 101-103

Из нашата синтакса. На предела между езикознание и философия.- Философски преглед, VІ, 1934, № 2, 168-173

Филолози и правопис.- Българска мисъл, ІХ, 1934, 572-578

На нож!.- Родна реч, VІІІ, 1935, № 3, 125-130

Разногласни становища за българска граматика.- Списание на БАН, 52, 1935, 87-205

Предлог с, със количествен.- Родна реч, ІХ, 1936, 136-138

Свое и несвое в езика.- Родна реч, ХІ, 1937, № 2, 53-56

Творба и устройство в езика.- Родна реч, ХІ, 1938, № 5, 204-208

Езикова култура.- Училищен преглед, ХLI, 1942, № 8, 954-957

Езикова просвета.- Училищен преглед, XLI, 1942, № 9, 811

Езиково съзнание.- Училищен преглед, ХLІІ, 1943, № 3, 382

Що правиме с езика си?.- Език и литература, ІІ, 1947, № 2, 1-6

Граматичен обзор на формите на имена и глаголи.- В: Български тълковен речник, София, 1951, с., 21-45

Творници пре- и при- (лексиколожки оглед).- Български език, ІІІ, 1953, № 2, 138-146

Утро и нататъшни производства (думи, строй, значение, употреба).- Български език, ІІІ, 1953, № 3, 243-250

Българско склонение.- Български език, ІV, 1954, № 1, 40-61

Граматични разногласия.- Български език.- ІV, 1954, № 3, 203-219

"Танц", "танцьор" или "танец", "тънчар".- Родна реч, ІХ, № 4, 171-173




А. Балан. Дисертация               А. Балан. Български залиси

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team