|
Следва славянска филология в Карловия университет в Прага и в Лайпциг (1879-1884). Защитава докторска дисертация на тема : За звука "ь" в новобългарския език. Същата година става и редовен член на Българското книжовно дружество. От 1888 г. работи като хоноруван, а след това и като редовен преподавател във Висшия педагогически курс (по късно същата година Висше училище) в София. Първи ректор на Висшето училище и основател на Университетската библиотека. Избиран е за ректор в три мандата (1888-1889, 1896-1897, 1902-1903). Действителен член на Българския археологически институт от 1922 г. и Почетен доктор на Софийския университет от 1939г.
Акад. Александър Теодоров-Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоретичното изучаване на неговия граматичен строеж, за създаването на български тълковен речник и демократичен правопис. Работи и в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език. Автор е на първата научна история на българската литература до края на XIXв. както и на редица изследвания върху българската литература след Освобождението. Работи и в областта на българската библиография.
Акад. Александър Теодоров-Балан оставя огромно по обем научно творчество. Пълната библиография на трудовете му съдържа повече от 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език.
За Александър Балан: Петър Динеков.
Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература
В: Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан. София: БАН, 1955, 31-37.
- Българска литература
- Българска граматика, българска реч
- Периоди в българската книжнина
- Наука за езика
- Славянски литератури
Академична реч
Свети Климент Охридски в книжевния помен и в научното дирене.
Монографии
Паисий Хилендарски. История Славяноболгарская 1762. Пловдив, 1898
Софроний Врачански.За стогодишнината на новата българска печатна книга (1806-1906), С. 1906
Български книгопис за сто години. 1806-1905. Материали. София, 1909
Българска прослава за хилядо години от смъртта на свети Климент Охридски и на хилядо години българска просвета. София, 1916
Свети Климент Охридски в книжовния помен и в научното дирене. София, 1919
Кирил и Методий. Изтъкми…Св. I-II.София, 1920-1934; (Университетска бибилиотека № 146.
Български залиси с език, книжнина и общество. София, 1956
Учебници
Ръководство за изучаване на старобългарския език в средните училища. Граматика, образци за четене и словарче. Пловдив, 1892
Българска литература. Кратко ръководство за средни и спец.у-ща. Пловдив, 1896
Българска граматика. Написа…Д. I. За думите. Ч. I. Звукословие. София, 1930
Нова българска граматика за всякого. Дял I-II. Св.1-4. София, 1954-1961
Нова българска граматика. София, 1940
Студии и статии
Към историята на българския език. Български книжовен език и правопис.- Периодическо списание, VІІ, 1890, № 32-33, 242-286; № 34, 511-541
Български изток и запад в книжевния език (Принос за моя стотни рожден день, 27. Х. 1958). Български език, VIII (1958), 6, 489-499.
Принос към въпроса за българските носовки.- Периодическо списание, І, 1882, № 3, 142-145
Старият български език и новобългарските наречия.- Периодическо списание.- ІV, 1885, № 14, 256-271
Един принос към височкия говор.- Периодическо списание, ІV, 1885, № 15, 401-410
Ние спрямо себе си.- Периодическо списание, ІV, 1885, № 18, 455-461
Западните български говори.- Периодическо списание, V, 1886, № 19-20, 146-213
Към възгледа на нашите филолози.- Периодическо списание, V, 1888, № 23-24, с. 920
А. Константинов, Бай Ганю. Невероятните разкази за един съвременен българин.- Български преглед, ІІ, 1895, № 6, 118-119
П. Р. Славейков.- Български преглед, ІІ, 1895, № 8, 153-154
Термини - Потекло на думи - Изрази.- Периодическо списание, ІХ, 1899, № 58, 663-667
Нова уредба на българския правопис.- Български преглед, V, 1899, 5, 152-156; V, 1899, № 5, 138-147
Новото упътване за общ правопис.- Български преглед, V, 1899, № 8, 135-139
Синтактичен ситнеж.- Училищен преглед, ІV, 1899, № 7-8, 890-906
Един момент от благозвучие в български книжовен език.- Училищен преглед, V, 1900, № 3, 291-303
Преглед на поетическата творба на Вазов.- Периодическо списание, ХІІ, 1900, № 61, с. 731-746; ХІІІ, 1902, № 62, 33-62, 141-151, 195-222, 245-292, 496-516, 764-795; ХІV, 1903, № 63, 64-93, 153-178; ХVІІ, 1905, № 66, 662-708
Един особит звук в родопското наречие.- Периодическо списание, ХV, 1904, т. 65, 544-576
Родопското наречие. Име и положение между източното и западното.- В: Сборник статей по славяноведению, посвященных профессору М. С. Дринову, Харков, 1905, 111-127
Англиец, френец, Шведия, дански, югославско.- Българска реч, І, 1921, № 9, 136-140
Език и реч.- Български език, І, 1921, № 1, 5-10
Интерес и грижа за български eзик.- Българска реч, І, 1921, № 7, 98-103
Упростяване на правописа.- Българска реч, І, 1921, № 5-6, 70-74
Път за българската книжнина, осветлен върху основата на една поема.- Училищен преглед, ХХІ, 1922, 645-702
Нов български правопис.- Демократически преглед, ХV, 1922, № 5-6, 289-310
Правописните обяснения на професора Л. Милетич.- Демократически сговор, № 16, 19. Х. 1923
Десет заблуди за езика.- Философски преглед, ІІІ, 1931, № 3, 287-289
Десет заблуди за езика.- Философски преглед, ІІ, 1931, № 3, 289
Хубост на езика.- Философски преглед, ІV, 1932, № 2, 167-186
Език, реч, правопис.- Училищен преглед, ХХХ, 1931, № 7, 845-860
Език и правопис.- Училищен преглед.- ХХХІ, 1932, № 8, 1385-1400
Брулени листи за български език.- Училищен преглед, ХХХ, 1931, № 10, 1237-1255; ХХХІ, 1932, № 8, 1385-1400
"Генералша", "генералица", генералка" и подобни.- Родна реч, VІ, 1933, № 5, 207-210
От "Омортаг" - дали "омортагски"?.- Родна реч, VІІІ, 1934, № 2, 101-103
Из нашата синтакса. На предела между езикознание и философия.- Философски преглед, VІ, 1934, № 2, 168-173
Филолози и правопис.- Българска мисъл, ІХ, 1934, 572-578
На нож!.- Родна реч, VІІІ, 1935, № 3, 125-130
Разногласни становища за българска граматика.- Списание на БАН, 52, 1935, 87-205
Предлог с, със количествен.- Родна реч, ІХ, 1936, 136-138
Свое и несвое в езика.- Родна реч, ХІ, 1937, № 2, 53-56
Творба и устройство в езика.- Родна реч, ХІ, 1938, № 5, 204-208
Езикова култура.- Училищен преглед, ХLI, 1942, № 8, 954-957
Езикова просвета.- Училищен преглед, XLI, 1942, № 9, 811
Езиково съзнание.- Училищен преглед, ХLІІ, 1943, № 3, 382
Що правиме с езика си?.- Език и литература, ІІ, 1947, № 2, 1-6
Граматичен обзор на формите на имена и глаголи.- В: Български тълковен речник, София, 1951, с., 21-45
Творници пре- и при- (лексиколожки оглед).- Български език, ІІІ, 1953, № 2, 138-146
Утро и нататъшни производства (думи, строй, значение, употреба).- Български език, ІІІ, 1953, № 3, 243-250
Българско склонение.- Български език, ІV, 1954, № 1, 40-61
Граматични разногласия.- Български език.- ІV, 1954, № 3, 203-219
"Танц", "танцьор" или "танец", "тънчар".- Родна реч, ІХ, № 4, 171-173
|
