Асеманиево евангелие
(Codex Assemani, Асеманиев кодекс)

Кратко описание

Старобългарско глаголическо евангелие от втората половина на Х или от началото на XI в. Съдържа 158 пергаментни листа с размер 23x17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117-158. Всяка страница съдържа 26-30 реда текст; личат ясно следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. В основния текст, т.е. в текста, писан от главния преписвач на евангелието, буквите не висят от линиите (т. нар. „висящо писмо"), а или са стъпили върху тях, или стоят между тях. Този факт сочи известна връзка с висящото писмо и, нов А.е. то е използувано, при това много неумело, само от втория преписвач, който е възстановил след известно време повредения (изтрит, избледнял) стар глаголически текст в трите колони 29c, 29d и 30a. Ръкописът е добре запазен и е много красив; най-красиво в него е самото глаголическо писмо със закръглени форми на буквите. То е по-служило като образец за формите на печатната глаголица, използувана от втората половина на XIX в. за издаване на древни глаголически паметници. Заглавните са цветни и богато орнаментирани; с различни по цвят бои са изписани литургическите указания и по-големите букви; много интересни са инициалните букви, които са оформе-ни художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили). Асеманиевото евангелие се съхранява във Ватиканската библиотека в Рим под № 3 между славянските ръкописи (Соd. Vat. Slav. 3).

По тип Асеманиевото евангелие е изборно евангелие (апракос), кратка редакция, с месецослов, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден; втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и чествуваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния слав. превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект. Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или визaнтийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т. нар. „смесен кодекс" от IX-Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция. Потвърждаването на тази констатация е важна задача и за бъдещите изследвания, тъй като в науката съществува мнение, че Константин-Кирил е познавал много добре стария сирийски превод на Евангелието и при своя превод се е придържал може би към него.

В отделни моменти текстът на Асеманиевото евангелие се различава от обичайната практика на гръцките ръкописи от същия тип. Различията очевидно са се появили в протографа и другите междинни преписи, произлизащи от места, свързани с традициите на Охридското книжовно средище. Тези отклонения засега са само откривани, регистрирани и обяснявани, а в бъдеще предстои да се пристъпи към цялостна реконструкция на най-стария Кирило-Методиев текст. Много голям интерес предизвиква и синаксарът в основния текст на Асеманиевото евангелие. Текстологическото му проучване сочи паралели с някои гръцки синаксари от Х и началото на XI в. Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на Кирил, Методий и Климент Охридски - едно от ярките доказател-ства за бълг. произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).

В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта - от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач - надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т. нар. литургически бележки. Повечето приписки са кирилски. Проучванията в последно време се съсредоточават главно върху тях, защото не са изцяло изследвани, а е ясно, че почти всички са писани по време, когато Асеманиевото евангелие с неговото глаголическо писмо все още е служело за църковна употреба. ... Досега няма единно мнение в науката за стойността на тези приписки. Палеографските и езиково-правописните им особености обаче налагат необходимостта да се провери прецизно отношението им към основния глаголически текст, още повече, че този текст е бил поправян на повредени (изтрити) места от по-късна ръка с глаголица с едноеров правопис, а в самото начало на ръкописа и с кирилица. ...

За времето на възникване на Асеманиевото евангелие са изказвани и продължават да се изказват различни предположения. Днес мненията се колебаят между средата или втората половина на Х в., от една страна, и началото на XI в., от друга. Различните подходи към този въпрос дават и различни резултати в посочените граници.

Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Вати канската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрц. манастир в Ерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081). Тази първа оценка, ма-кар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII в. Трябва да се има пред вид, че Асеманиевото евангелие е първият старобълг. глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател.

Димитър Минев

Публикации:

• Assemani, J .S. Kalendaria eccelesiae universae.Roma, 1750, 568p.
• Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae.- In: Scriptorum Veterum Collectio Vaticanis Codicibus. Actes Vaticanae, 1820, 7, Kalendaria Julii. Romae, 1820.
• Dobrovsky J. Institutiones Linguae slavicae dialecti veteris. Vindobonae, 1822. p. 688-689.
• Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. - In: Maius, A. Catalogus codicum Bibliothecae Vaticanae. Codices Orientales.Romae, 1831, p. 105-106.
• Kopitar, B. Glagolita Glozianus. Vindobonae, 1836, p. IV, X, XXV, XXVIII.
• Kopitar, B. Hesychii glossographi discipulus et… Vindobonae, 1839, p.39-44.
• Silvestre, J. B. Paleograpfie universelle. 4. Paris, 1841, p.242-243.
• Срезневский, И.И Древние писмена славянские. Спб., 1848, с. 36.
• Григорович, В.И. Статьи , касающиеся древнего сравянского языка. Казан, 1852, 62-63, 73-74.
• Григорович, В.И. Исследования о древних памятниках старославянской литературы. Спб., 1852, с. 6, 10, 32-33.
• Шафарик, П. Й. Взгляд на древность глагольской писменности.-ИИАН по ОРЯС, I, 1852, с. 367-389
• Safarik, P. J. Pamatky hlaholskeho pisemnietvi. Praha, 1853, p. VII-VIII, 43-47.
• Бодянский, О. М. О времени произхождения славянских письменл. М., 1855, с. 307.
• Срезневский, И.И. Ватиканское глаголическое евангелие - ИИАН по ОРЯС, 10 , 1861-1863, л. 10, с. 160.
• Racki, Fr. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. V- XII, C-CXIX.
• Jagic, V. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. XII-XCIX.
• Vondrak, V. Altslovenische Studien. Uber das gegenseitige Verhaltnis der altesten Evangelientexte.- Sitzungsberihte der philosophischhistorischen Classe der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien, 122, 1890, p. 53-67.
• Леонид архим. О родине и происхождении глаголицы и об ее отношени к кириллице. Спб., 1891.
• Ягич, В. Глаголическое письмо.- В: Энциклопедия славянской филологии. 3.Спб.,
• Цонев, Б. История на българский език. I. С., 1919, с. 163, 176-178.
• Mladenov, St. Assemanski albo Watykanski Ewangeljars.- In: Slownik starozytnosci slowianskich. Zeszyt probny. Warszawa, 1934, p. 1-3.
• Романски, Ст. Старобългарски език в образци. С., 1945, с. 19-27, 271-369.
• Иванова-Мавродинова, В. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи.- Изкуство, 15, 1956, 7, с. 10-16.
• Стоянов, Ст., М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1965, с.43-51.
• Велчева, Б. Глаголицата и школата на Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 133-141.
• Райков Б. Ранни календарни вести за Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 321, 322.
• Велчева, Б. Към Добромировото евангелие.- В: Славистичен сборник. С., 1968, с. 126-128.
• Илчев, П. Към проблема за езиковата сегментация на старобългарските текстовел . БЕ, 19, 1969, 3, с.220-228.
• Илчев, П. Старобългарските алограми и тяхната дистрибуциял. - ККФ 2, с. 321-340.
• Добрев, Ив. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. С., 1972, с. 13-14.
• Иванова - Мавродинова, В. Култура и изкуство през време на Първата българска държава. Глаголически ръкописи. - В: История на българското изобразително изкуство. I. С., 1976, с. 103-108.
• Djurova, A. Die bulgarische Miniatur und das bulgarische Ornament im 10. bis 14. Jahrhundert. - Codices manuscripti, 4, 1978, p. 9-20.
• Джурова, А., Б. Димитров. Славянски ръкописи , документи и карти за българската история от Ватиканската апостолическа библиотека и Секретния архив на Ватикана IX-XVII в. С., 1978.
• Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. - В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, с. 190-193.
• Джурова, А. Към въпроса за оформянето и украсота на старобългарските глаголически и кирилски паметници.- В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев, С., 1980, с. 308- 312.
• Велчева, Б. Проблеми на глаголическата писменост.- ККФ 3, с. 167-171.
• Джурова, А. Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981, с. 17-21, 23, 27.
• Иванова-Мавродинова, В., А. Джурова. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в. I. Художествено-историческо проучване. С., 1981.
• Минев, Д. Асеманиево евангелие. - В: Кирило-методиевска енциклопедия. 1. С., 1985, с.124-134.
• Икономова, Ж. Асеманиево евангелие. -В: Старобългарски енциклопедичен речник. С., 1992, с.43-44.
• Джурова, А. Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест : Vat. gr. 2502, С., 2002.