St. Kl.Ohridski Logo




Асеманиево евангелие
(Codex Assemani, Асеманиев кодекс)

Описание       Публикации      Образци от ръкописа      Образци от текста
Кратко описание

Старобългарско глаголическо евангелие от втората половина на Х или от началото на XI в. Съдържа 158 пергаментни листа с размер 23x17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117-158. Всяка страница съдържа 26-30 реда текст; личат ясно следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. В основния текст, т.е. в текста, писан от главния преписвач на евангелието, буквите не висят от линиите (т. нар. „висящо писмо"), а или са стъпили върху тях, или стоят между тях. Този факт сочи известна връзка с висящото писмо и, нов А.е. то е използувано, при това много неумело, само от втория преписвач, който е възстановил след известно време повредения (изтрит, избледнял) стар глаголически текст в трите колони 29c, 29d и 30a. Ръкописът е добре запазен и е много красив; най-красиво в него е самото глаголическо писмо със закръглени форми на буквите. То е по-служило като образец за формите на печатната глаголица, използувана от втората половина на XIX в. за издаване на древни глаголически паметници. Заглавните са цветни и богато орнаментирани; с различни по цвят бои са изписани литургическите указания и по-големите букви; много интересни са инициалните букви, които са оформе-ни художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили). Асеманиевото евангелие се съхранява във Ватиканската библиотека в Рим под № 3 между славянските ръкописи (Соd. Vat. Slav. 3).

По тип Асеманиевото евангелие е изборно евангелие (апракос), кратка редакция, с месецослов, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден; втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и чествуваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния слав. превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект. Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или визaнтийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т. нар. „смесен кодекс" от IX-Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция. Потвърждаването на тази констатация е важна задача и за бъдещите изследвания, тъй като в науката съществува мнение, че Константин-Кирил е познавал много добре стария сирийски превод на Евангелието и при своя превод се е придържал може би към него.

В отделни моменти текстът на Асеманиевото евангелие се различава от обичайната практика на гръцките ръкописи от същия тип. Различията очевидно са се появили в протографа и другите междинни преписи, произлизащи от места, свързани с традициите на Охридското книжовно средище. Тези отклонения засега са само откривани, регистрирани и обяснявани, а в бъдеще предстои да се пристъпи към цялостна реконструкция на най-стария Кирило-Методиев текст. Много голям интерес предизвиква и синаксарът в основния текст на Асеманиевото евангелие. Текстологическото му проучване сочи паралели с някои гръцки синаксари от Х и началото на XI в. Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на Кирил, Методий и Климент Охридски - едно от ярките доказател-ства за бълг. произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).

В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта - от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач - надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т. нар. литургически бележки. Повечето приписки са кирилски. Проучванията в последно време се съсредоточават главно върху тях, защото не са изцяло изследвани, а е ясно, че почти всички са писани по време, когато Асеманиевото евангелие с неговото глаголическо писмо все още е служело за църковна употреба. ... Досега няма единно мнение в науката за стойността на тези приписки. Палеографските и езиково-правописните им особености обаче налагат необходимостта да се провери прецизно отношението им към основния глаголически текст, още повече, че този текст е бил поправян на повредени (изтрити) места от по-късна ръка с глаголица с едноеров правопис, а в самото начало на ръкописа и с кирилица. ...

За времето на възникване на Асеманиевото евангелие са изказвани и продължават да се изказват различни предположения. Днес мненията се колебаят между средата или втората половина на Х в., от една страна, и началото на XI в., от друга. Различните подходи към този въпрос дават и различни резултати в посочените граници.

Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Вати канската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрц. манастир в Ерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081). Тази първа оценка, ма-кар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII в. Трябва да се има пред вид, че Асеманиевото евангелие е първият старобълг. глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател.

Димитър Минев

Публикации:
  • Assemani, J .S. Kalendaria eccelesiae universae.Roma, 1750, 568p.
  • Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae.- In: Scriptorum Veterum Collectio Vaticanis Codicibus. Actes Vaticanae, 1820, 7, Kalendaria Julii. Romae, 1820.
  • Dobrovsky J. Institutiones Linguae slavicae dialecti veteris. Vindobonae, 1822. p. 688-689.
  • Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. - In: Maius, A. Catalogus codicum Bibliothecae Vaticanae. Codices Orientales.Romae, 1831, p. 105-106.
  • Kopitar, B. Glagolita Glozianus. Vindobonae, 1836, p. IV, X, XXV, XXVIII.
  • Kopitar, B. Hesychii glossographi discipulus et… Vindobonae, 1839, p.39-44.
  • Silvestre, J. B. Paleograpfie universelle. 4. Paris, 1841, p.242-243.
  • Срезневский, И.И Древние писмена славянские. Спб., 1848, с. 36.
  • Григорович, В.И. Статьи , касающиеся древнего сравянского языка. Казан, 1852, 62-63, 73-74.
  • Григорович, В.И. Исследования о древних памятниках старославянской литературы. Спб., 1852, с. 6, 10, 32-33.
  • Шафарик, П. Й. Взгляд на древность глагольской писменности.-ИИАН по ОРЯС, I, 1852, с. 367-389
  • Safarik, P. J. Pamatky hlaholskeho pisemnietvi. Praha, 1853, p. VII-VIII, 43-47.
  • Бодянский, О. М. О времени произхождения славянских письменл. М., 1855, с. 307.
  • Срезневский, И.И. Ватиканское глаголическое евангелие - ИИАН по ОРЯС, 10 , 1861-1863, л. 10, с. 160.
  • Racki, Fr. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. V- XII, C-CXIX.
  • Jagic, V. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. XII-XCIX.
  • Vondrak, V. Altslovenische Studien. Uber das gegenseitige Verhaltnis der altesten Evangelientexte.- Sitzungsberihte der philosophischhistorischen Classe der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien, 122, 1890, p. 53-67.
  • Леонид архим. О родине и происхождении глаголицы и об ее отношени к кириллице. Спб., 1891.
  • Ягич, В. Глаголическое письмо.- В: Энциклопедия славянской филологии. 3.Спб.,
  • Цонев, Б. История на българский език. I. С., 1919, с. 163, 176-178.
  • Mladenov, St. Assemanski albo Watykanski Ewangeljars.- In: Slownik starozytnosci slowianskich. Zeszyt probny. Warszawa, 1934, p. 1-3.
  • Романски, Ст. Старобългарски език в образци. С., 1945, с. 19-27, 271-369.
  • Иванова-Мавродинова, В. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи.- Изкуство, 15, 1956, 7, с. 10-16.
  • Стоянов, Ст., М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1965, с.43-51.
  • Велчева, Б. Глаголицата и школата на Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 133-141.
  • Райков Б. Ранни календарни вести за Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 321, 322.
  • Велчева, Б. Към Добромировото евангелие.- В: Славистичен сборник. С., 1968, с. 126-128.
  • Илчев, П. Към проблема за езиковата сегментация на старобългарските текстовел . БЕ, 19, 1969, 3, с.220-228.
  • Илчев, П. Старобългарските алограми и тяхната дистрибуциял. - ККФ 2, с. 321-340.
  • Добрев, Ив. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. С., 1972, с. 13-14.
  • Иванова - Мавродинова, В. Култура и изкуство през време на Първата българска държава. Глаголически ръкописи. - В: История на българското изобразително изкуство. I. С., 1976, с. 103-108.
  • Djurova, A. Die bulgarische Miniatur und das bulgarische Ornament im 10. bis 14. Jahrhundert. - Codices manuscripti, 4, 1978, p. 9-20.
  • Джурова, А., Б. Димитров. Славянски ръкописи , документи и карти за българската история от Ватиканската апостолическа библиотека и Секретния архив на Ватикана IX-XVII в. С., 1978.
  • Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. - В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, с. 190-193.
  • Джурова, А. Към въпроса за оформянето и украсота на старобългарските глаголически и кирилски паметници.- В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев, С., 1980, с. 308- 312.
  • Велчева, Б. Проблеми на глаголическата писменост.- ККФ 3, с. 167-171.
  • Джурова, А. Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981, с. 17-21, 23, 27.
  • Иванова-Мавродинова, В., А. Джурова. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в. I. Художествено-историческо проучване. С., 1981.
  • Минев, Д. Асеманиево евангелие. - В: Кирило-методиевска енциклопедия. 1. С., 1985, с.124-134.
  • Икономова, Ж. Асеманиево евангелие. -В: Старобългарски енциклопедичен речник. С., 1992, с.43-44.
  • Джурова, А. Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест : Vat. gr. 2502, С., 2002.



Образци от ръкописа:
Codex Assemani, ff. 29r       Codex Assemani, f. 157v       Codex Assemani, f. 8v       Codex Assemani, f. 106v


Codex Assemani, f. 122v       Codex Assemani, f. 125v       Codex Assemani, f. 147v       Codex Assemani, f. 154v

 


Образци от текста:
Codex Assemani1       Codex Assemani2       Codex Assemani3      


Codex Assemani4       Codex Assemani5       Codex Assemani4      

Oт изданието на Стоян Романски, Старобългарски език в образци.

София, Университетска печатница, 1945 (Университетска библиотека № 267).


Codex Assemani, Io 1       Codex Assemani, Mt 1      

Oт изданието Старобългарски текстове. Съставители: Татяна Славова, Иван Добрев

София, Лингва, 1996 (Библиотека Св. Наум", № 1).


Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team