St. Kl.Ohridski Logo



Михаил Петров Арнаудов
Michail Petrov Arnaudov
(05.10.1878 -18.02.1978)



От него   Курсове   Библиография



Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето училище (дн. Софийски университет) в София (1898). Специализира през 1898-1900 индогерманско езикознание, философия и литература в Германия (Лайпциг и Берлин) при А. Лескин, Е. Виндиш, Ф. Бругман, В. Вунд, К. Гелднер. Известно време е гимназиален учител във Видин и София. През 1903-1904 специализира в Прага, където защитава докт. Дисертация по философия, славянска филология и иднология при Т. Г. Масарик, Й. Зубати, И. Поливка. През 1907 г. е поддиректор на Нар. библиотека в София. Посещава Париж и Лондон (1908-1909) във връзка с научните си проучвания. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) в Софийския университет. Титуляр на Катедрата по славнителна литературна история (1928-1944). Декан на историко-филологическия факултет (1921-1922), ректор на Соф. Университет (1935-1936). Директор на Народния театър в София (1926). Дописен член на БАН (от 1918), действителен член (акад.) - от 1929. Член на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на науките в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943). Академик.

Kурсове в Софийския университет
  • Принципи на литературната наука: увод в литературната наука, психология на литературното творчество, теория на литературните родове;
  • Увод в литературната история на ХІХ в.: романтичното движение в Западна Европа (Германия и Франция); от романтизм към реализъм; Гьоте: личност, дело, епоха;
  • Лирика и лирици;
  • Литературната критика и нейните класици;
  • Литература и култура на древна Индия;
  • Средновековните национални литератури;
Докторска дисертация

Дисертация върху философия, славянска филология и индология в Прага, 1903-1904 г.

Публикации
Монографии

Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. 1918. (2. прер. изд. 1943.)

Крали Марко в народната поезия. 1918.

Българска критика. в. "Мир", бр. 5352, събота, 16 февруари 1918, с. 2.

Ктитика и критици. в. "Мир", бр. 5375, събота, 16 март 1918, в. "Мир", бр. 5375, с. 2;

Eпилог на един спор за критиката. в. "Мир", бр. 5387, събота, 30 март 1918 г., с. 1

Студии върху българските обреди и легенди. Ч. ІІІ-ІV. 1920.

Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние. 1920. (2. прераб. и доп. изд. Основи на литературната наука. 1942.)

Г. С. Раковски. Живот. Произведения. Идеи. 1922. (2. изд. Г. С. Раковски. Живот - дело - идеи. 1942. 3. изд. 1963).

Студии върху българските обреди и легенди. Ч. І-ІІ. 1924.

Личности и проблеми. Литературни очерки. 1925.

Неофит Хилендарски Бозвели. 1785-1848. Живот - дело - епоха. 1930.

Психология на литературното творчество. 1931 (2 попр. и доп. изд. 1956).

Гьоте като поет, човек и мислител. Страници от съчиненията му и биография. 1932 (2 прер. и доп. изд. 1966).

Очерки по българския фолклор. 1934 (2. изд. т. І, ІІ, 1968, 1969).

Априлов. Живот, дейност, съвременници (1789-1847). 1936. (2. изд. 1971).

Селимински. Живот - дело - идеи. 1799-1867. 1938.

Творчество и критика. Литературни портрети и характеристики. 1938.

Иван Вазов. Живот и дело. 1939. (2. прер. и доп. изд. 1944).

История на Софийския университет "Климент Охридски" през първото му полустолетие. 1888-1938. 1939.

Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). Т. І. 1940.

Творци на българското Възраждане. 1940 (2. Доп. изд. 1942).

Борци и мечтатели. Литературни портрети. 1941.

Българското възраждане. Наченки на движението за народност, култура и независимост. 1941 (2 прер. и доп. изд. 1942; 3. изд. 1944).

Непознатият Бозвели. Първообразът на "Мати Болгария" и други необнародвани трудове и писма. 1942.

Паисий Хилендарски. (1722-1798). 1942.

Братя Миладинови. Живот и дейност (1810, 1830-1862). 1943 (2. прер. и доп. изд. 1969).

Софроний Врачански. 1793-1813. 1943.

Български образи. Литературни студии и портрети. І. Наченки на възраждането. 1944.

Строители на българското духовно възраждане. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Хилендарски Бозвели. 1954.

Из живота и поезията на Иван Вазов. Литературно-исторически и текстологически изследвания. 1958.

Яворов. Личност, творчество, съдба. 1961 (2. изд. 1970).

Паисий Хилендарски. Личност, дело, епоха. 1962.

Баладни мотиви в народната поезия. І. Песента за делба на двамата братя. 1964.

Любен Каравелов. Живот, дело, епоха. 1834-1879. 1964.

Живот и дейност на Екзарх Йосиф. 1965.

Поети и герои на Българското възраждане… 1965.

Българското книжовно дружество в Браила. 1966.

Кирил Христов. Човекът и писателят. 1967.

Веркович и Веда Словена (Принос към историята на българския фолклор и на Българското възраждане в Македония). 1968.

Дела и завети на бележити българи. 1969.

Творци на Българското възраждане. Т. І, ІІ. 1969.





 

  Copyright 2002-2004 ©  by Bibliotheca Slavica Team