St. Kl.Ohridski Logo



Стоян Стоянов Аргиров (С. А. Сребров)
Stojan Stojanov Argirov
(10.02.1870 - 10.08.1939)



За учения   Курсове   Библиография


Завършва Пловдивската класическа гимназия през 1888 г. Следва Славянска филилология в Карловия университет в Прага, където се дипломира през 1892 г. След това следва два семестъра във Виена. Работи като учител в София през учебната 1892/93 г. От 1893 г.е назначен за поддиректор на Народната библиотека в София. След това от 1894 г. е директор на Народната библиотека и музей в Пловдив, където остава до 1901г. Същата година е назначен за щатен библиотекар на Висшето училище в София.

През 1902 г. е секретар на Българската екзархия в Цариград, От 1903 г. до 1936 г. е Директор на Университетската библиотека изграждайки я като модерна европейска библиотека. Избран е за действителен член на Българското Книжовно дружество от 1900 г. Дописен член на Българския археологически институт от 1921 г. Член и председател на речниковата комисия при Историко - филол. клон на БАН от 1921 до 1923 г.

Председател на Висшия читалищен съвет от 1923 до 1929 г. Първият преподавател (частен хоноруван доцент) по библиотекознание от 1924 до 1935 г. - основоположник на българското библиотекознание.Преподавател по български и чешки език в Свободния университет в София от 1924 до 1935 г.

За Стоян Аргиров: Иван Павлов. "Чешкото влияние в дейността на библиотекаря академик Стоян Аргиров на прелома на два века". В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, СемаРШ, 2003, 28-30.



Kурсове в Софийския университет
  • Библиотекознание
Публикации
Монографии

Ръководство за уреждане на народни, общински и частни библиотеки. Пловдив, 1898, 122 с.

Каталози на библиотеката. Устройство. - Наредба. - Ползуване. София, 1936.

Речници
Студии и статии

Принос към българския книгопис до 1877 г. - Период. сп. Бълг. книж. д-во, ІХ, 1894, № 47, с. 731- 742.

Един български ръкопис от ХVІ век в Пражкия музей.- Период. сп. Бълг. книж. д-во, ІХ, 1894, № 44, с. 169-201.

Мерки против неуспеха по български език в учелищата. - Бълг. преглед, І, 1894, № 6, с. 122-132 Подпис с псевдоним С. А. Сребров.

Люблянският български ръкопис от ХVІІ век. - Сб. за нар. умотворения, наука и книжнина, ХІІ, 1895, с. 463-561.

Календар-рабош.- Период. сп. Бълг. книж. д-во, ІХ, 1896, № 54, с. 779-785.

Люблянският български ръкопис от ХVІІ в. (Продължение). С., Държ. печ., 1900. 70 с.

Два стари еснафски устава. - Период. сп. Бълг. книж. д-во, 1900-1901, № 61, с. 382-388.

Материали из историята на нашата просвета. - Училищен преглед, VІ, 1902, с. 126-133.

Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. - Период. сп. Бълг. книж. д-во, 1907-1908, № 68, с. 291-239.

Към българските тайни езици. - Сб. на Бълг. книж. д-во, І, 1901, с. 1-41.

Романинъ, ромъинъ, румининъ. - Бълг. реч. І 1921, № 1-2, с. 20-21.

Дупница, а не Дубница. - Бълг. реч, І , 1921, № 7, с. 107-108.

Речник

25 думи за български тълковен речник. - С. БАН, 1920. - 26 с. (съвместно със Ст. Младенов, А. Теодоров, Б. Цонев)

Преводи:

Иречек, Константин. Християнският елемент в топографическата номенклатура на балканските земи. Прев. от чешки Ст. Аргиров.- Период. сп. Бълг. книж. д-во, ХІ, 1898, № 55-56. с. 223-268.

Иречек, Константин. Пътувания по България; Прев. от чешки Ст. Аргиров. - Пловдив: Хр. Г. Данов, 1899. 943 с.

Иречек, Константин. Български дневник. 30 окт. 1879- 26 окт. 1884 г. Прев. от чеш. ръкопис Ст. Аргиров. Т. 1-2. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1930-1932.

Иречек, Константин. История на българите. Поправки и добавки от самия автор. По ръкописните негови бележки систематизира, прев. и стъкми за изд. Ст. Аргиров. Посмъртно изд. под ред. на Ст. Младенов. С., БАН, 1939. 348 с.





Аргиров, Ст. Към българските тайни езици ...

 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team